— Има ли някакъв мирис? — попита Капкома. — Животоподдържащите системи питат дали разливът не е от някои от отходните контейнери.
Изведнъж Джил усети, че й се догади. Дали това, което дишаха и в което плуваха не бе наистина разлив от тоалетната?
— Ъ-ъ, мисля, че някой от нас трябва да го помирише — обади се Китридж. Отново огледа екипажа си, но те отвърнаха погледи. — Е-е, момчета, не всичките наведнъж, един по един, ако обичате — промърмори той и вдигна маската си. Размаза една от сферите между пръстите си и я помириса. — Едва ли е от отходния контейнер. Не ми мирише и на някакво химическо вещество. Поне не е с петролен произход.
— Не ти ли напомня нещо мирисът му? — попита Капкома.
— Ами… май че на нещо рибешко. Като слуз от пъстърва. Може да идва някъде от хранителните продукти.
— Може да е теч от контейнерите с научните експерименти. Нали сте взели на борда си някои от тях от Международната космическа станция? Не ги ли поставихте в стъклените аквариуми?
— Това нещо ми напомня по някакъв начин на жабешки яйца. Ей сега ще проверим полезния товар с експериментите — каза Китридж. Той отново огледа помещението и видя как блестящите сфери залепваха по стените. — Тези летящи топки вече започнаха да се лепят по всичко. Ще се наложи да ги изчистим. Иначе може да причинят куп проблеми, докато влизаме в атмосферата.
— Ъ-ъ, „Дискавъри“, с неудоволствие трябва да ви съобщя — обади се Капкома, — че прибирането ви на Земята се отлага засега. Налага се да останете скачени.
— Защо, какъв е проблемът?
— Тук долу ни връхлетя ужасно време… В „Кенеди“ си имаме ветрове със скорост над седемдесет километра в час и повишена гръмотевична активност в околността. Един тропически циклон се движи насам от югоизток. Опустошил е вече Доминиканската република и сега идва към нас.
— Ами „Едуардс“?
— Там пък има плътна облачна покривка на височина две хиляди метра. Очаква се да се разсее през следващите два дни. Така че, освен ако не държите да кацате в Уайт Сандс, ще трябва да забавим прибирането ви с поне тридесет и шест часа. А може и да ви се наложи да отворите шлюза и да погостувате отново на Международната космическа станция.
Китридж отново погледна към плуващите навсякъде сфери.
— Не. Категорично съм против това, Хюстън. Ако отворим шлюза, ще замърсим въздуха и на станцията с този наш неизвестен разлив. Както казах, ще трябва да поразчистим тук.
— Прието. Тук, до мен е дежурният лекар и иска да знае дали всички се чувствате добре. Някакви оплаквания?
— Не, течът изглежда е съвсем безобиден. Никой не се оплаква от нищо. — Той отблъсна една групичка сфери, които се разбягаха във всички посоки, като разпилени по пода перлени зърна. — Дори има някаква красота в тях. Но изобщо не искам да си мисля какви проблеми биха ни създали, ако попаднат в отсека с електрониката ни, така че по-добре да се захващаме с чистенето.
— Прието, „Дискавъри“, ще ви държим в течение, ако нещо в метеорологията се промени. Ами хайде, вадете метлите и кофите, приятна работа.
— Ха така — засмя се Китридж, — сега остава да ни лепнете прозвището Космическа служба по хигиената. Ама, разбира се — ние и прозорците ви ще избършем. — Той свали маската си. — Мисля, че вече няма проблем да ги свалим.
Джил също свали маската и очилата си и се плъзна към шкафа. Тъкмо бе прибрала оборудването си, когато забеляза, че Мърсър я наблюдава с разширени очи.
— Какво?
— Окото ти — какво му се е случило?
— Какво му е на окото ми?
— По-добре виж сама.
Тя се понесе към хигиенния отсек. Когато за първи път видя отражението си в огледалото, се уплаши. Склерата на едното й око бе с кървавочервен цвят. Не просто набраздена от кръвоизливи тук-там, а изцяло и наситеночервена.
— Господи — измърмори тя, ужасена от собственото си отражение. „Аз съм пилот. Очите са ми нужни. А ето че едното от тях прилича повече на торбичка пълна с кръв.“
О’Лиъри я хвана за раменете и я извъртя към себе си да я разгледа по-отблизо.
— Мисля, че няма за какво да се тревожиш — каза й той. — Това е обикновен кръвоизлив от капилярите в склерата ти.
— Обикновен?
— Да, нали ти казвам, малко кръв по бялото на окото ти. Просто изглежда много по-страшно, отколкото всъщност е. Ще ти мине, без изобщо да го усетиш, няма да пречи на зрението ти.