— Но откъде се е взело?
— Дължи се на внезапни промени във вътрешното налягане на черепно-мозъчните кръвоносни съдове. Понякога по-силна кашлица или напъни при повръщане могат да пукнат някои от по-слабите капиляри в склерата.
Тя въздъхна облекчено.
— Това трябва да е. Аз се събудих с кашлица от тези плуващи измишльотини.
— Видя ли? Няма за какво да се тревожиш. — Той я потупа по рамото. — Ще ви струва петдесет долара. Следващият пациент!
Вече по-уверена, тя се обърна отново към огледалото. „Някакъв си дребен кръвоизлив, помисли си тя. Няма за какво да се тормозя.“ Въпреки това обаче образът от огледалото отново я стресна. Едно нормално око, а другото в зловещо яркочервено. Като нещо извънземно, нечовешко. Дяволско.
10 август
— Те са като гости от ада — обади се Лутър. — Затваряме им вратата пред носа, но те упорито отказват да си тръгнат.
Всички в така наречената трапезария се засмяха, дори Ема. През последните няколко дни на хората на борда на Международната космическа станция не им бе останало време за шеги, така че сега всички с облекчение приеха смеха. Откакто бяха пренесли трупа на Кеничи на борда на „Дискавъри“, настроението им осезаемо се бе повишило. Макар и напъхан в черния чувал, трупът бе едно мрачно и неизбежно свидетелство за присъствието на смъртта, а за Ема бе истинско облекчение, че вече не се срещаше непрестанно с доказателството за своя провал като лекар. Вече можеше отново да се концентрира върху конкретната си работа.
Тя също се засмя на шегата на Лутър, въпреки че онова, с което той се шегуваше — това, че совалката нямаше скоро да се прибере на Земята — всъщност не беше чак толкова смешно. Дори усложняваше ежедневния им график. Според техните очаквания „Дискавъри“ трябваше да се разкачи от тях още вчера сутринта. Беше изминало вече цяло денонощие, а тя все още бе част от станцията и не се очакваше да потегли за Земята поне в следващите двадесет часа. Несигурният час на заминаването й объркваше работния график на станцията. Разкачването не беше толкова просто нещо като разделянето на двете превозни средства едно от друго и отлитането обратно на совалката. Това бе един сложен танц на два масивни обекта, които на всичко отгоре се носеха със скорост близо тридесет хиляди километра в час и поради тази причина изискваха вниманието и на двата екипажа. По време на разкачването програмната поддръжка на орбиталната станция трябваше временно да се преустрои за извършване на необходимите операции, нужно бе вниманието на целия екипаж, който за тази цел изоставяше ежедневната си работа по научните експерименти. С други думи при отделянето на совалката от станцията бе необходимо участието на всеки един член на двата екипажа.
За да се избегнат катастрофи.
Един облачен ден над въздушната база в Калифорния бе объркал работния график на борда на станцията. Но в края на краищата това бе същността на космическите полети — единственото нещо, което можеше да се предскаже, бе непредсказуемостта.
Край главата на Ема прелетя една сферичка гроздов сок и я стресна. Ето ти още непредсказуемост, помисли си тя и се засмя отново, докато край нея мина и Лутър, който в пристъп на детинско веселие гонеше гроздовия си сок със сламка в уста. Само да се разсееш за секунда и всеки материален обект — инструмент или капка гроздов сок, избягва в непредвидима посока. Без гравитацията всеки незавързан предмет можеше да се озове на най-невероятни места.
Именно с това се бореше в момента и екипажът на „Дискавъри“.
— Парчета от това странно вещество са полепнали навсякъде по контролните уреди на цифровия автопилот — чу се гласът на Китридж по радиовръзката. Командирът на „Дискавъри“ говореше в момента с Григс по радиоканала космос — космос. — Все още се опитваме да изчистим ръчките и превключвателите, но това чудо като засъхне се държи точно като силикон, няма отлепяне. Само се моля да не е запушило някой от информационните портове.
— Открихте ли откъде идва? — попита Григс.
— Намерихме една съвсем малка дупчица в аквариума с жабешките ларви. Но едва ли оттам е изтекло толкова много — ами той целия команден отсек плува в тези прозрачни сфери.
— Тогава откъде другаде може да идва?
— Сега проверяваме кухнята и шкафовете. Досега бяхме заети с почистването му и затова нямахме време да открием източника. Но не мога да си представя какво ли може да представлява това. Напомня ми на нещо като жабешки яйца. Събира се на гроздове с този зеленикав полупрозрачен цвят. Да ни видиш всички — все едно са ни олигавили с оная гадост от „Ловци на духове“. А и Хюит с това нейно дяволски червено око. Човече, направо сме страховита гледка.