— Да, но според Китридж течността е зелена и леко намирисва на риба. Това съвсем не ми прилича на течност от гниещ човешки труп.
— Загадката е за всички нас. Запечатали са отново чувала. Налага се да изчакаме, докато се приземят, за да разберем какво всъщност става. Все пак, не забравяй, че за пръв път ни се случва да си имаме работа с човешки труп в условията на безтегловност. Може би това оказва влияние върху процесите на гниене. Може би анаеробните бактерии измират и затова липсва неприятният мирис.
— Ами хората в „Дискавъри“, те колко болни са?
— И Хюит и Китридж се оплакват от разкъсващо главоболие. Мърсър повръща като побъркан, а О’Лиъри се тръшка от стомах. Но пък не е сигурно доколко техните симптоми не се дължат на психологически причини. Все пак на никого няма да му стане весело, ако изведнъж разбере, че е дишал и гълтал останките на разлагащ се колега.
Психологическият фактор определено усложняваше ситуацията. Известно бе, че при епидемия от хранително отравяне един значителен процент от болните всъщност не са били заразени. Силата на самовнушението е толкова могъща, че е способна да предизвика повръщане толкова сериозно, колкото при истинската болест.
— На всичко отгоре трябваше да отложат малко разкачването със станцията. Оказа се, че в Уайт Сандс също имат проблем — един от техните въздушнонавигационни маяци е повреден и предава грешни координати. Нужни им бяха няколко часа да го поправят и да го пуснат отново в действие.
Въздушнонавигационният маяк представляваше серия от наземни предаватели, които непрестанно подсигуряваха совалката с нужните координати за техния навигационен вектор на спускане. Една невярна координатна стойност можеше да промени курса на совалката дотолкова, че тя да пропусне пистата за приземяване.
— Решили са, че не могат да изчакват повече — продължи Блуумфелд. — През последния час състоянието на всички се е влошило значително. И Китридж, като Хюит, има кръвоизлив в очите. Така се започна и при Хирай.
Самолетът започна да набира скорост по пистата. Ревът на двигателите стана оглушителен, а земната твърд неусетно изчезна изпод колесника.
Джак изкрещя, за да надвика невъобразимия тътен:
— Ами Международната космическа станция? Там има ли някой болен?
— Не. Нали свързващият шлюз бе затворен, за да ограничат разлива.
— Значи заразата е само на борда на „Дискавъри“?
— Поне доколкото ни е известно.
„Значи Ема е добре, помисли си Джак и въздъхна облекчено. Ема е в безопасност.“ Но щом заразата е пренесена на борда на „Дискавъри“ с трупа на Кеничи Хирай, защо никой от екипажа на станцията не се е заразил?
— Кога се очаква да се приземи совалката?
— Ами в момента трябва да се разкачват. Навлизат в атмосферата след около четиридесет и пет минути и приземяването трябва да е около 17:00.
Което означаваше, че спешният екип по посрещането не разполагаше с много време за подготовка. Джак се загледа през илюминатора точно когато самолетът проби облачната покривка и навлезе в златния водопад от ярки слънчеви лъчи. „Всичко върви срещу нас, мислеше си той. Аварийно приземяване. Повреден навигационен маяк. Болен екипаж. И всичко това ще се стовари върху една писта, която се намира на забравено от Бога място.“
Болката в главата на Джил Хюит така се бе изострила, че тя едва успяваше да се концентрира върху необходимите действия при процеса на разкачването. За последния час болката бе достигнала всяко мускулче от тялото й и сега като че ли нажежени стрели се забиваха в гръбнака, мозъка и краката й. Вече и двете й очи бяха почервенели, на Китридж също. Очните му ябълки приличаха на две торбички с кръв. Леко проблясващи. Яркочервени. Болката бе пропълзяла и в неговото тяло — личеше си по начина, по който се движеше, как бавно и предпазливо обръщаше главата си. И двамата агонизираха, но въпреки това никой от тях не посмя да приеме обезболяващи лекарства. Процесите по отделянето от станцията и приземяването изискваха тяхното върхово внимание и концентрация и те не можеха да си позволят да изгубят контрол над тези процеси.
„Прибери ни вкъщи. Прибери ни вкъщи.“ Това бе мантрата, която непрекъснато звучеше в ушите на Джил, докато тя се опитваше да не изпуска от поглед главната цел, обилната пот мокреше ризата й, а болката рушеше концентрацията й.
Двамата препускаха през списъка с действия, които се изискваха при сложния процес на разделянето със станцията. Тя току-що бе мушнала информационния кабел на лаптопа в информационния порт на задния пулт, рестартира го и отвори програмата за скачване и близки операции.