После внезапно се разнесе глас. Слаб, на пресекулки.
— Център, тук „Дискавъри“. Хюстън, Хюстън…
— Това е Хюит! — викна Капкома. — Чуваме те, „Дискавъри“.
— … сериозен проблем… не можах да предотвратя сблъсъка. Совалката изглежда няма сериозни повреди…
— „Дискавъри“, трябва ни картина от Международната космическа станция.
— Не мога да пусна Ку-антената — някъде е дала на късо…
— Знаеш ли кои участъци са повредени?
— Сблъсъкът раздра един от панелите на слънчевите батерии. Мисля, че дори има пробив в корпуса…
Карпентър усети как нещо в стомаха му се разбунтува. Все още не бяха чули и дума от екипажа на Международната космическа станция. Никакво потвърждение, че са оцелели.
— Какво е състоянието на вашия екипаж? — попита Капкома.
— Китридж едва се държи. Ударил си е главата в задния контролен панел. Що се отнася до останалите на средната палуба — ами не знам нищо за тях…
— А ти как си, Хюит?
— Опитвам се да… о, боже, главата ми… — чу се тих стон. След това тя каза: — То е живо.
— Не разбрах.
— Онази гадост, която лети наоколо — разливът от чувала с трупа. Движи се навсякъде край мен. Дори е вътре в мен. Мога да го видя как се движи под кожата ми. То е живо.
Ледена тръпка пропълзя нагоре по гръбнака на Карпентър. Халюцинации. Черепно-мозъчна травма. Те я губеха, губеха единствения си шанс да приберат совалката обратно вкъщи непокътната.
— Шефе, наближават мястото, където трябва да се пуснат двигателите, преди да навлязат в атмосферата — предупреди Динамиката. — Не можем да си позволим да го пропуснем.
— Кажи й да се подготви за излизане от орбита — разпореди се Карпентър.
— „Дискавъри“ — обърна се към Джил Капкома, — готови ли сте да задействате помощните генератори?
Отговор не последва.
— „Дискавъри“? — повтори той. — Ще пропуснете мястото за пускане на двигателите и навлизане в атмосферата!
Докато секундите се разтеглиха в минути, мускулите на Карпентър се напрегнаха, а по нервите му сякаш потече високо напрежение. Когато Хюит най-после проговори, той изпусна дълго задържаната въздишка на облекчение.
— Екипажът на средната палуба е в готовност за приземяване. Но и двамата са в безсъзнание. Закопчах коланите им. Само не можах да облека защитния костюм на Китридж.
— Зарежи го костюма! — рече Карпентър. — Нека не изпускаме целта си! Просто смъкни човката на птичката надолу към Земята и пусни двигателите!
— „Дискавъри“, мисля, че трябва да пуснете помощните генератори. Привържете Китридж към дясното място и сте готови за навлизане в атмосферата.
По радиовръзката се разнесе накъсана от болка въздишка. После Хюит се обади:
— Главата ми… не мога да се концентрирам…
— Прието, Хюит. — Гласът на Капкома стана по-мек. Почти успокоителен. — Виж, Джил, знаем, че сега ти си на командирското място. Знаем, че много те боли. Но можем да ти помагаме през целия път, чак докато се приземите. Просто трябва да те чуваме.
Чу се сподавен и болезнен хлип.
— Помощните генератори пуснати — прошепна тя. — Зареждам програмата ОПС в режим 3-0-2. Кажете кога, Хюстън.
— Пускай двигателите за излизане от орбита — каза Карпентър.
Капкома предаде заповедта:
— Пускай двигателите за излизане от орбита, „Дискавъри“. — После добави меко: — А сега да те приберем у дома.
Във внезапно настъпилия пълен мрак Ема се подготви за шока от декомпресията. Знаеше точно какво я очаква. Как точно щеше да умре. Щеше да се чуе оглушителното свистене на въздуха, който щеше да изтече от шлюза в космоса. Изведнъж тъпанчетата й щяха да изпукат. Безпомощни пред препускащото кресчендо на болката, белите й дробове и алвеолите щяха да се пръснат в гърдите й. А щом въздушното налягане спаднеше до нивото на вакуума, температурата на кипене на течностите също щеше да падне, докато се изравни с тази на замръзване. В една част от секундата кръвта й щеше да закипи, а в следващата да се вкамени във вените й.