— Къде отнасяте труповете? — попита отново той.
— В четвърто ниво за аутопсия.
— Кой ще извършва аутопсията?
— Аз.
— Като личен лекар на екипажа и аз трябва да присъствам.
— Защо? Да не сте патолог?
— Не.
— Тогава не виждам с какво бихте допринесли с присъствието си.
— Вие колко мъртви пилота сте аутопсирали? — възрази Джак. — Колко случая с катастрофирали летателни апарата сте разследвали? Моята специалност е аеротравматология. Аз съм експертът в тази област. Може би ще се намери с какво да помогна.
— Едва ли — отвърна Роман и се отдалечи.
Бесен от ярост и безсилие, Джак се отправи с големи крачки обратно към кордона и своите хора.
— Тук командва армията. Отнасят всички трупове — каза той към Блуумфелд.
— По чие нареждане?
— Каза, че били тук по нареждане на Белия дом. Били от някакъв си Военен отдел за спешни действия при борба с биологични опасности.
— Но това е антитерористична организация — възмути се Блуумфелд. — Чувал съм за тях. Създадени са за борба с тероризма.
Видяха как единият хеликоптер се издигна във въздуха и отнесе две от телата. „Какво наистина ставаше тук! — питаше се Джак. — Какво крият от нас?“
Обърна се към ръководителя на конвоя:
— Можеш ли да ме свържеш с Космическия център „Джонсън“?
— С кого по-точно?
Джак помисли на кого можеше да се довери и кой имаше достатъчно власт сред тежката бюрокрация на НАСА, за да доведе битката до най-висшите нива.
— Дай ми Гордън Оуби — рече накрая той.
16.
Аутопсията
Гордън Оуби влезе в конферентната зала с видеовръзка, подготвен за кървава битка, макар никой от официалните лица, насядали край масата да не заподозря истинските размери на неговия гняв. В това нямаше нищо необичайно; лицето на Оуби бе както винаги с каменно изражение, като древна статуя и той не промълви нито дума, преди да заеме мястото си, точно до Гретен Лиу с подпухнали от плач очи. Всички в залата бяха потресени от случилото се. Всъщност дори не забелязаха кога точно влезе Гордън.
Около масата бяха насядали административният секретар на НАСА Лерой Корнел, директорът на Космическия център „Джонсън“, Кен Бланкеншип и още половин дузина официални лица, заемащи ръководни длъжности в НАСА, всички вперили погледи в двата видеоекрана. На първия се виждаше полковник Лорънс Харисън от ИИЗБА-САЩ, който се намираше във военната база форт Детрик, в щата Мериленд. От другия екран гледаше тържествено чернокос мъж в цивилни дрехи, имаше и надпис „Джаред Профит, Съвет по сигурността към Белия дом“. Видът му нямаше нищо общо с общовалидния образ на бюрократа. Печалните му очи и мършавите, почти аскетични черти му придаваха облик по-скоро на средновековен монах, който насила е бил напъхан в съвременния свят на костюми и вратовръзки.
В момента говореше Бланкеншип и думите му бяха насочени към полковник Харисън.
— Не само че вашите войници са попречили на хората ми да си свършат работата, но и са ги заплашили с оръжие. Нещо повече — един от нашите лекари е бил нападнат и повален на земята с приклад. Разполагаме с над тридесет свидетеля на случая…
— Доктор Макелъм е преминал през военния кордон. Отказал е да се подчини при заповед — отвърна полковник Харисън. — Все пак става дума за изолацията на огнище на зараза.
— Значи американската армия в тези случаи е готова да атакува и дори да стреля по мирните граждани, така ли?
— Кен, нека погледнем на това от гледната точка на ИИЗБА-САЩ — намеси се Корнел, като постави помирително ръка върху рамото на Бланкеншип.
Ах, тези дипломатически жестове, помисли си с отвращение Гордън. Наистина Корнел беше лицето на НАСА пред Белия дом, беше незаменим, когато станеше въпрос да се изкопчат пари от Конгреса за развитието на проектите, но много от служителите в НАСА не можеха да му се доверят напълно. Как можеха да вярват на човек, който е в много по-голяма степен политик, отколкото инженер.
— Ограничаването на огнище на биологична зараза все пак е достатъчна причина да се приложи сила щом се наложи — продължи Корнел. — Пък и доктор Макелъм е преминал през кордона от войници.