Роман и двамата му колеги разкопчаха ципа на костюма й и разсъблякоха тялото. Материята на костюма беше специална, огнеупорна и щеше да бъде трудно да я разрежат. Затова те предпочетоха да събличат тялото, дреха по дреха. Работеха бързо, коментарите им бяха строго делови, без най-малка следа от емоция. Когато я съблякоха напълно, отстрани тя заприлича на повредена кукла. И двете й ръце бяха деформирани от множество фрактури. Краката й също бяха счупени. Върховете на две строшени ребра бяха пробили кожата на гърдите й, а дъгите черни следи от кръвонасядания свидетелстваха за мястото, където са били закопчани предпазните колани.
Джак усети как дишането му се учести и той трябваше с усилие на волята си да потисне напиращия в гърдите му ужас. Бе присъствал на много аутопсии, на трупове в много по-лошо състояние. Бе виждал изгорелия труп на летец, от който бяха останали само въглени, бе виждал експлодирал череп от невъобразимото налягане на кипналия вътре мозък. Бе виждал труп, чието лице бе отрязано от задния вертикален винт на хеликоптер. Бе виждал един пилот с пречупен на две гръбнак и прегънат назад от катапултиране при неотворил се люк на реактивен самолет.
Това тук, днес, бе далеч, далеч по-ужасяващо, тъй като познаваше мъртвата. Той си я спомняше като жива, красива и енергична жена. Освен това днес ужасът му бе примесен с гняв, докато наблюдаваше как тримата мъже се отнасяха с разголеното тяло на Джил без капчица уважение. За тях тя бе парче месо, проснато на масата, нищо повече. Те сякаш не забелязваха раните й, не виждаха гротескно разкривените й и натрошени крайници. Причината за нейната смърт бе от второстепенна важност за тях. Те се интересуваха много повече от онзи микроорганизъм, който случайно се бе загнездил в тялото й.
Роман пристъпи към Y-образния разрез. В едната си ръка той държеше скалпела, а другата бе мушната в армираната със стоманена мрежа ръкавица. Първият разрез тръгваше от дясното рамо, по диагонал през гръдта й, към мечовидния израстък. Другият диагонален срез започваше от лявото рамо и се срещаше с първия отново при мечовидния израстък. После скалпелът продължи право надолу през стомашната област, с леко кривване край пъпа, и спря чак пред срамната кост. След това докторът разряза ребрата, за да освободи гръдната кост, надигна триъгълния отрязък от плът и кости и разкри гръдната кухина.
С това действие причината за смъртта стана очевидна за всички.
Винаги, когато се разбива самолет или автомобил се удари в стена, или пък някой нещастно влюбен се хвърли от десетия етаж, силите на инерцията действат разрушително. Ако едно човешко тяло, което се движи с огромна скорост, внезапно спре, самото спиране може да стане причина ребрата му да се натрошат и малки късчета да продължат напред като костни шрапнели, забивайки се в жизненоважни органи. Дори когато пилотите са напълно обезопасени с предпазни колани, с шлем на главата, дори ако нито една част от тялото им не се удари, силата на инерцията при внезапно спиране може да бъде смъртоносна, тъй като въпреки че тялото е обездвижено, вътрешните органи не са. Сърцето, белите дробове и другите големи вътрешни органи се държат единствено на своите сухожилни или тъканни връзки. Щом тялото внезапно спре, сърцето продължава напред с такава скорост, че къса връзките, които го държат в гръдния кош и разкъсва аортата. Тогава кръвта експлодира в белодробната кухина.
Гръдната кухина на Джил Хюит приличаше на езеро, пълно с кръв.
Роман я изсмука със сондата и се намръщи при вида на белите дробове и сърцето.
— Не мога да видя откъде е дошъл кръвоизливът — рече той.
— Да разтворим напълно трупа — предложи единият от асистентите му. — Така ще имаме по-добра видимост.
— Най-вероятно е разкъсана възходящата вена — обади се Джак. — В шестдесет и пет процента от случаите пробивът е точно над входната клапа.
Роман му хвърли гневен поглед. До този момент той бе успял да се прави, че не забелязва Джак, но сега бе ядосан от неговата забележка. Без да каже и дума, той постави скалпела върху един от главните кръвоносни съдове, като се канеше да ги пререже.