— Мисля, че би било по-добре да огледате подробно сърцето на място — рече Джак, — преди да режете.
— Как и откъде точно е настъпил кръвоизливът не е от значение за мен — сухо му отвърна Роман.
„Те изобщо не се интересуват от причината за смъртта й, помисли си Джак. Главното за тях е да открият организма, който се е развивал и се е разпространявал в тялото й.“
Роман преряза трахеята, хранопровода и главните кръвоносни съдове, след което, хванал трахеята, извади сърцето и белите дробове наведнъж. Дробовете бяха осеяни с кръвоизливи. Но вследствие на травма ли бяха или на инфекция, Джак не можеше да каже. После Роман се насочи към коремната кухина и органите в нея. Малкият стомах, също като дробовете, беше изпъстрен с кръвоизливи в лигавицата, които прозираха отвън. Внимателно изряза, извади и постави в един метален леген блестящите намотани черва и останалите вътрешни органи. После отстрани стомаха, черния дроб и панкреаса. Всеки орган щеше по-късно да бъде изследван внимателно под микроскоп. Всяка тъкан щеше да бъде поставена в хранителна среда, за да се отгледат наличните бактерии и вируси.
От тялото вече бяха извадени почти всички органи. Джил Хюит, пилот-изпитател от военноморските сили, шампион по триатлон, фен на уискито „J & B“, на високите залози в покера и на филмите на Джим Кери, сега приличаше на празна мидена черупка.
Роман се изправи с известно облекчение в погледа. До този момент аутопсията не бе открила нещо необичайно. Явни следи от действието на вируса „Марбург“ не бяха открити или поне Джак не бе забелязал такива.
Роман заобиколи трупа и застана откъм главата.
От този момент Джак най-много се бе притеснявал. Сега му се наложи да призове на помощ цялата си воля, за да не извърне глава, докато Роман разряза кожата на скалпа от ухо до ухо, през темето. След това обели предната част на скалпа и прегъна кожата върху лицето, при което един кичур кестенява коса докосна брадичката. Със специалните клещи разтвориха черепа. Когато ставаше дума за четвърто ниво на стерилност при аутопсия, стружки или малки парчета кост бяха просто недопустими. Отместиха напълно костната плочка и откриха мозъка.
Върху масата пльосна голям колкото човешки юмрук съсирек от кръв и се пръсна на по-малки парчета.
— Огромен съсирек кръв в най-външната обвивка на мозъка — каза един от асистентите на Роман. — Дали е от травмата?
— Не мисля — отвърна му докторът. — Видяхте аортата, смъртта е настъпила почти мигновено при удара. Едва ли сърцето е продължило да бие достатъчно дълго, че да изтласка толкова кръв в черепната кухина. — След това той внимателно мушна двата си пръста в черепната кухина между гънките от сиво вещество.
На масата се свлече и разстла някаква желатиноподобна маса.
Роман слисан отскочи назад.
— Какво дявол го взел, е това? — възкликна единият асистент.
Роман не отвърна. Погледът му не се отместваше от непознатата материя, покрита със синьо-зелена мембрана. Под лъщящата обвивка не се виждаше нищо определено, просто парче безформена плът. Докторът тъкмо се канеше да разреже ципата, когато внезапно се спря и хвърли поглед към Джак.
— Това вероятно е някакъв вид тумор — рече той. — Или киста. Ето обяснението за главоболието, от което тя се оплакваше.
— Напротив — възрази Джак. — Главоболието й се появи внезапно, за няколко часа. Един тумор се развива в продължение на месеци.
— Вие откъде сте сигурен, че не е крила симптомите през последните няколко месеца? — контрира го Роман. — Пазела го е в тайна, за да не я махнат от списъка за предстоящия старт.
Джак трябваше да се съгласи, че това бе едно твърде вероятно обяснение. Всички астронавти бяха толкова нетърпеливи да полетят, че спокойно можеха да прикрият симптомите на някоя болест, само и само да не ги изключат от стартовия списък.
Роман погледна към помощника си, който бе застанал от другата страна на масата. Другият кимна, бутна непознатата плът в специален съд за съхранение на тъкани и го изнесе от помещението.
— Ще го разрежете ли? — попита Джак.
— Трябва първо да го фиксираме и да го изследваме за реакция на дразнители. Ако сега започна да режа, съществува голяма вероятност да наруша клетъчната структура.
— Но вие не сте сигурен, че това е тумор.
— А какво друго?
Джак не отговори. Никога преди не бе виждал нещо подобно.
Роман продължи да изследва черепната кухина на Джил Хюит.
Явно беше, че тази материя, каквото и да представляваше, бе оказала натиск върху мозъка и го бе деформирала. Но откога беше тя там? От месеци или от години? И как беше възможно Джил да се държи нормално, след като в черепа й се бе загнездило това нещо, още повече да пилотира толкова сложно превозно средство като совалката? Всички тези въпроси препускаха през главата на Джак, докато гледаше как доктор Роман изважда мозъка на Джил и го поставя в друг стоманен леген.