В този момент болката го връхлетя. Мощна и смазваща, сякаш хълбоците му бяха натрошени на дребни късчета.
Извика болезнено и се отпусна назад с лице, обърнато право към звездното небе.
— Тазът му е счупен на три места — каза Бриджит. — Лекарите го наместили миналата нощ. Казаха, че трябва остане в леглото поне три седмици.
Каспър Мълхоланд почти чу как сапунените мехурчета на мечтите му се пукаха като детски балони.
— Шест… седмици?
— Освен това трябвало да остане на раздвижване три или четири месеца.
— Четири месеца?
— За бога, Каспър, ще престанеш ли повтаряш като папагал?
— Провалихме се. — Той плесна челото си длан, сякаш да се накаже за това, че изобщо си бе позволил да мечтае за успех.
Това бе отново старото проклятие на „Апогей“, което точно на финалната права им отрязваше крилете до дъно. Ракетата се взриви. Първият офис се подпали. А сега им отнемаше единствения пилот и го поставяше в гипсово корито. Той тръгна бавно през чакалнята като си мислеше: „Никога не ни е вървяло“. Бяха инвестирали всичките си спестени пари, професионалните си репутации и тринадесет години от живота си. Но явно това бе волята божия, която им казваше, че е по-добре да се откажат. Да спрат да губят, пред да се случи нещо наистина лошо.
— Бил е пиян — обади се Бриджит.
Каспър се спря и се обърна към нея. Тя стоеше с ръце, ядно поставени на хълбоците, а червената й коса се спускаше край лицето й като ореола на ангела на отмъщението.
— Лекарите ми казаха — продължи тя. — Ниво на алкохол в кръвта — едно цяло и девет промила. Насмукан като пиявица. Не е само лошият ни късмет. Това си е нашата мила издънка Съли, който пак е оплескал нещата. Единственото ми успокоение е, че през следващите шест седмици в оная му работа ще има забучен голям и, надявам се, ръбест катетър.
Без дума да каже Каспър излезе от чакалнята, тръгна по коридора и с гръм отвори вратата на болничната стая.
— Кретен! — каза му той.
Съли го погледна със замъглен от морфина поглед.
— Благодаря за съчувствието.
— Изобщо не заслужаваш съчувствие. Три седмици преди старта и ти ще ми се правиш на каскадьор насред пустинята! Защо поне не стигна докрай, а? Можеше да си пръснеш мозъка, щом като си се захванал! Така и така нямаше да разберем какво ти се е случило!
Съли затвори очи.
— Съжалявам.
— Ти винаги съжаляваш.
— Издъних се. Зная…
— Обеща на онези да полетиш. Не аз, а ти настояваше. Те обещаха да дойдат. Сигурно тръпнат в очакване. А помниш кога за последно сме карали инвеститори да тръпнат в очакване от нашата работа. Този полет можеше да успее. При единственото условие, да не се наливаш като прасе…
— Достраша ме.
Съли бе произнесъл думите толкова тихо, че Каспър не беше сигурен дали правилно е чул.
— Какво? — попита той.
— Заради старта. Имах… имах лошо предчувствие.
Лошо предчувствие. Каспър бавно седна на стола край болничното легло и целият му гняв се изпари на секундата. Страхът не е от нещата, които един мъж признава с охота. Фактът, че Съли, който непрекъснато се движеше по ръба и се отдаваше на какви ли не безумни и крайно рисковани хрумвания, сега бе признал, че се страхува, разтърси Каспър не на шега.
И в него най-после се зароди съчувствие.
— Нямаш нужда от мен, за да изстреляш совалката — каза Съли.
— Онези очакват да видят човек да се качва в пилотската кабина.
— На мое място можеш да сложиш някоя маймуна, изобщо няма да се усетят. Знаеш, че ще стане, ще минеш и без пилот. Можеш спокойно да си я командваш от земята.
Каспър въздъхна. Вече нямаха избор; стартът щеше да бъде без екипаж. Явно вече имаха достатъчно основателна причина да не пуснат Съли да лети, но дали инвеститорите щяха да я приемат? Или може би щяха да си помислят, че в „Апогей“ не са достатъчно уверени в себе си, за да качат пилот на борда си?
— Мисля, че просто изпуснах нервите си — меко каза Съли. — Понапих се снощи. Не ми се спираше…
Каспър разбираше страховете на партньора си — при това прекрасно — едно поражение водеше неизбежно до друго, а то пък на свой ред до трето, докато единственото сигурно в живота на човек станеше неговият провал. Нищо чудно, че Съли се бе уплашил; той бе изгубил вяра в своята мечта. В „Апогей“.