Когато свършиха с формалностите, закопчаха мъжа от Маями в белезници и го отведоха. Последва го хипито.
— В моята кола — извика Бътлър след колегите си. — Искам да си поговоря с него.
Сега господин Хюго Сеймор носеше костюм от туид, по-подходящ за края на януари в Англия. Втората примамка. След като откриха у него петдесет банкноти — десет хиляди лири, които бе получил за участието си в операцията — той също тихо напусна апартамента. Бътлър се обърна към останалите двама.
Пратката лежеше на масата, все още в куфара, с който беше минала през митницата. Фалшивото дъно бе извадено и отдолу се виждаше кухината, натъпкана с два килограма тайландски бял хероин в пликчета. Анимационните герои се хилеха от куфара.
— Господин Джон Хигинс, арестувам ви по обвинение във внос и заговор с други за внасяне на забранено вещество в страната…
Наложи се да придружат съвестния гражданин до банята, където той повърна. Когато го отведоха, Бътлър се обърна към последния мъж, организатора на банкокския наркотрафик. Той седеше и мрачно зяпаше лондонското небе през прозореца — гледка, която знаеше, че в бъдеще най-често ще вижда през решетки.
— Отдавна те търся, приятел.
Не получи отговор.
— Страхотна идея. Не една примамка, а две. А невинният господин Хигинс подтичва отзад, избягва спречкванията на зеленото гише и мъкне със себе си намусената си жена и очарователната си дъщеричка.
— Хайде, приключвайте — изсумтя мъжът на средна възраст.
— Добре. Господин Хари Палфри, арестувам ви по обвинение…
Бътлър остави последните двама от хората си да претърсят апартамента за улики, евентуално изхвърлени в секундите след разбиването на вратата, и слезе при колата си. Предстоеше му дълга нощ, но работата щеше да му достави удоволствие. Заместникът му седеше зад волана и той седна отзад при мълчаливия канадец.
— Хайде да уточним някои неща — каза Бътлър, когато автомобилът се отдели от тротоара. — Кога научи, че Сеймор ти е партньор в този двоен блъф?
— В апартамента — отвърна хипито.
Бътлър се изненада.
— Ами среднощният разговор пред вратата на тоалетната?
— Какъв разговор? Каква тоалетна? Никога не го бях виждал.
Бътлър се засмя — нещо, което рядко му се случваше.
— Да бе. Съжалявам за случилото се на „Хийтроу“, но знаеш правилника. Не можех да те разконспирирам дори там. Така или иначе, благодаря, че се обади. Добър удар, Шон. Довечера бирата е от мен.