— Съвсем вярно, господине. Той изведнъж ме позна, но никога по-рано не бях и мислил, че лицето на човека може така страшно да се обезобрази от ужас. Той падна и удари главата си в желязната решетка на печката, макар че смъртта го настигна още преди падането. Аз я прочетох на лицето му. Един мой поглед подобно на куршум прониза сърцето му.
— Е, а после?
— После Нанси припадна, аз взех от ръцете й ключа от вратата, понеже исках да отворя и да повикам някого на помощ. Но после съобразих, че е по-добре да си отида и да ги оставя сами, за да не възбудя подозрения против себе си. В това време забелязах, че моят Теди се е покачил на завесата; машинално мушнах ключа в джоба си, улових Теди, поставих го в кутията и в бързината изпуснах бастуна си, който дори не вдигнах и колкото можах по-скоро избягах от стаята.
— Кой е този Теди? — запита Холмс.
Вместо отговор, Хенри Уод се пресегна, отвори капака на сандъка, отдето в миг изскочи прелестно тъмночервено грациозно зверче с дълго тъничко носле, с нозе на белка и с прелестни червени очички.
— Да, едни го наричат ихневмон, а други — фараонова мишка — отвърна Хенри Уод. — Той отлично лови змии; аз имам тук една змия и Теди ми помага да развеселявам публиката в ресторантите и да печеля пари. Ето и цялата история, господине.
— Благодаря, ние ще ви помолим да я повторите още веднъж, ако това потрябва за оправдаването на госпожа Баркли.
— Разбира се, аз ще дойда тогава, но повтарям, само ако това е нужно за нейното спасение.
— Вие сте прав, макар че Баркли ви е причинил голямо зло, все пак не си струва да се разгласява тая позорна история. Вие сте доста удовлетворен от съзнанието, че тоя човек през целия му живот до самата смърт са го мъчили страшните угризения на съвестта. А, ето че и майор Мърфи минава по улицата. Прощавайте, Уод. Трябва да узная не се ли е случило нещо ново.
Ние настигнахме майор Мърфи, когато той завиваше на ъгъла.
— А, Холмс! — рече той… — Надявам се, знаете, че съвсем напразно тревожихме полицията.
— Как така?
— Та много просто. Докторите дойдоха до заключение, че смъртта е последвала от разрив на сърцето.
— О, да, по-просто от това не може и да бъде — каза Холмс, като се усмихваше. — Да вървим, Уотсън. Мисля, че няма какво да правим повече в Олдършот.
— Не разбирам само едно — забелязах аз, когато отивахме към гарата. — Името на мъжа на госпожа Баркли е Джеймс, втория наричат Хенри, защо тя е произнасяла името Давид?
— Това показва, Уотсън, че аз не съм такъв идеален наблюдател, за какъвто ме смятате. Ясно е, че тя е произнасяла това име като упрек.
— Упрек ли?
— Да, Давид много е грешил и един път е взел на душата си тежък грях, както и подофицерът Джеймс Баркли. Вие помните историята на Урий и Баркохба? Макар че моите познания на Вехтия завет понакуцват, все пак тая история, доколкото си спомням, можете да намерите в първата или втората книга на Самуила.