Нещо повече, лусканецът едва не му бе казал за посещението на елфите, тласкан от желание да предупреди младия мъж, към когото се бе привързал най-искрено. Все пак не го стори — част от него, прагматичната и крайно практична част, благодарение на която бе оцелял толкова дълго в опасните лускански улици, му бе нашепнала, че никой не би спечелил от подобна постъпка. Ако мрачните елфи възнамеряваха да се разправят с Уолфгар, с него бе свършено, независимо дали знаеше предварително, или не. Та това бяха елфи на мрака, несравними войни, които владееха могъщи магии и нямаха равни на себе си в умението да въртят оръжие. Елфи, които бяха в състояние да нахлуят в стаята на Морик Разбойника съвсем безпрепятствено и да го измъкнат от леглото! А дори Уолфгар понякога трябваше да спи. И ако някак си научеха, след като се разправеха с варварина, че Морик ги е предал…
Дребният мъж се разтрепери от глава до пети и с мъка успя да прогони тези неприятни мисли, като вместо това насочи вниманието си към своя приятел. Колкото и да бе странно, Морик виждаше у него сродна душа, човек, който би могъл да бъде — и в действителност някога бе именно това — благороден и могъщ войн, истински лидер, ала който по една или друга причина бе поел по-грешен път.
По същия начин Морик мислеше и за себе си, макар че ако трябваше да бъде откровен, той самият бе вървял към сегашното си положение още от съвсем малък. И все пак, ако майка му не бе умряла при раждането му, ако баща му не го беше изоставил на произвола на съдбата…
Докато гледаше Уолфгар, Морик не можеше да не си помисли за човека, който би могъл да бъде, за човека, който варваринът бе представлявал някога. Ала обстоятелствата се бяха стекли по-друг начин и ги бяха обрекли на сегашното им съществуване. Морик не хранеше никакви илюзии за отношенията си с Уолфгар. Истинската причина да се сближи толкова много с варварина, напук на здравия разум — та него го следяха елфи на мрака, в името на всичко свято! — бе, че го възприемаше като по-малък брат.
Това, както и фактът, че приятелството на човек като Уолфгар допълнително увеличаваше славата му из лусканските улици. За Морик бе важно да извлича полза от всичко.
Денят клонеше към своя край, нощта скоро щеше да се спусне над града — времето на Морик и Уолфгар, времето, когато обитателите на улицата се събуждаха за живот.
Първа част
Настоящето
В родината ми, Мензоберанзан, където върлуват демони, а събратята ми се опиват от ужасяващата смърт на своите съперници, е невъзможно да оцелееш, ако не си вечно нащрек и не притежаваш забележителна бдителност. И най-незначителното невнимание в Мензоберанзан се заплаща с жестока гибел, затова събратята ми рядко употребяват екзотични билки или напитки, които притъпяват сетивата.
Рядко, но не и никога. По време на церемонията по завършването в Мелей Магтеър, школата за бойци, където се обучавах и аз, учениците вземат участие в оргия, изобилстваща от замъгляващи съзнанието вещества и плътски забавления с жените от Арах-Тинилит, момент на неподправен хедонизъм, тържество на абсолютната наслада, без всякаква мисъл за последствията.
Аз отказах да се присъединя към тази оргия, макар тогава и сам да не знаех защо го правя. Вярвах и все още вярвам, че тя е в пълен разрез с принципите ми и че обезценява много от нещата, на които държа. Сега, когато се връщам назад, осъзнавам още една от причините, тласнали ме да се откажа от отвратителната церемония. Освен моралните възражения, които имах срещу нея и които съвсем не бяха малко, самата мисъл за билки, които замъгляват съзнанието, ме плашеше и отвращаваше. Всъщност знам това от самото начало — още от мига, в който съзрях безпаметната забрава на церемонията, цялото ми същество й се възпротиви — ала едва наскоро разбрах какво ме бе отблъснало толкова категорично, същинската причина никога да не съм допускал подобни влияния в живота си.
Естествено, тези билки въздействат по много начини и на тялото — те могат просто да забавят рефлексите, или пък напълно да съсипят координацията, ала ефектът, който имат върху духа, е по-страшен. Първо, те заличават миналото и премахват всички спомени, били те добри или лоши, и второ, убиват всяка мисъл за бъдещето. Опияняващите вещества заключват жертвата си в тъмницата на настоящето, в капана на тук и сега, а минало и бъдеще напълно се заличават от съзнанието й. Това е същинската им клопка — пораженческото мислене, което търси разгулната наслада на физическите удоволствия в самозабрава. Изпадналият под въздействието на такива вещества е в състояние да извърши и най-голямото безумство, защото те накърняват разума и дори инстинкта му за самосъхранение. Колко млади бойци самонадеяно се хвърлят срещу много по-силни от тях противници и срещат нелепата си смърт! Колко момичета се оказват с дете на ръце, родено от любовници, за които не биха и помислили да се омъжат!