Ангел Каралийчев
Гърбушка
Живееше на този свят една стара мравка. Името й беше Гърбушка. На стари години тя се беше снесла две яйца и когато от пропуканите яйца показаха засмените си големи очи две некръстени мравчета, Гърбушка хвърли хурката и се затече по махалата да обади радостната новина. Двете мравчета дълго чакаха майка си да ги измъкне от черупките и да им измие очите, но като разбраха, че майка им е много сладкодумна, легнаха и заспаха. Гърбушка обиколи махалата, обходи цялото село и към пладне се върна в къщи. Отвори вратата, подаде си главата и като видя, че новородените спят, безшумно притвори и запълзя към хамбара. Когато стигна, тя бръкна в пазвата си, извади един голям ключ, отключи тежката хамбарска врата, влезе в тъмнината и изтърколи навън едно голямо просено зърно. Беше намислила да смеле ново брашно на воденицата. Хамбарът на Гърбушка пращеше пълен догоре. Цял живот тя неуморено мъкна зърно подир зърно от нивите и от радост заблещукаха очите й, като си спомни какво наследство ще остави на мравчетата си. Но изведнъж изваденото от хамбара зърно й досвидя.
— Защо да меля готовото, малко ли е просо по нивята? — си рече тя и блъсна зърното пак в хамбара.
Заключи го. Подпря вратата с един мравешки камък, прескочи в градината, откъсна едно цвете, накити го на ухото си и защъпука към близката нива, дето вятърът люлееше едри класове узряло лудо просо.
Като стигна нивата, Гърбушка с мъка покачи старите си кости по синора, навири глава и погледна да види де е стопанинът. Стопанинът на нивата тъкмо гонеше с камъни орляк врабчета, които мислеха, че нивата с просото е трапеза, сложена за тях. Щом грамадният човек замина за другия край, мравката бърже се покатери на едно високо просено стъбло, стигна до класа, отрони най-жълтия плод, скочи долу, нарами го и се втурна да бяга, додето не се е обърнал стопанинът. От много тичане краката й се натъртиха, пот като град потече от челото й и попари цветето. Гърбушка вървеше цяла прегърбена. Когато стигна до крайпътното кладенче, отби се на сянка, наплиска очите си със студена вода, пропълзя върху един лист, търкулна до гърба си зърното и се изтегна да подремне. Тъкмо задряма, от близката гора долетя един чер гарван и с шум кацна пред кладенчето. Протегна шия, напи се с прохладна вода и почна да върти очи наоколо. Той търсеше нещо да клъвне. Като забеляза заспалата мравка, гарванът изкрещя от радост, отвори човката си и тръгна към нея. Мравката чу насън птичия крясък, стресна се и се претърколи от листа на земята в една пукнатина. Гарванът дълго я търси в треволяка и като видя, че не ще я намери, клъвна просеното зърно и разтвори двете си крила, които се видяха на уплашената Гърбушка като два черни облака.
Щом отлетя птицата, ограбената мравка се пода из пукнатината, отърси хубаво престилката си и разтреперана от яд, се упъти към писалището на един хитър паяк. Паякът беше адвокат в мравкиното село. Гърбушка завари паяка пред писалището, че плете изкусна мрежа. Щом я видя, хитрият паяк си помоли: „Ето още една патка за скубане!“ — и я попита по каква работа е дошла. Мравката му разправи каква е работата.
— Искам — довърши тя — да осъдим гарвана и да го хвърлим в тъмницата.
— Ще го хвърлим — отвърна паякът, — то е най-лесната работа, ами ти какво ще дадеш?
— Едно кринче жито.
— Малко е.
— Две кринчета.
— Добре, ще проводя колата си да вземе житото.
Мравката отиде, нагреба две кринчета жито, дето го беше събирала цели две лета от нива на нива, и с болка на сърце изгледа как паяковата кола отнася имотеца й.
Паякът написа тъжбата и заведе Гърбушка в съдилището.
Съдия по онуй време в мравкиното село беше един стар очилат гарван. Той дълго кълва думите на тъжбата, клъвна и две мухи, които от любопитство кацнаха върху законника, и тъй като гарван гарвану око не вади, издаде оправдателна присъда на виновния.
Гърбушка почна да плаче, ала паякът я утеши:
— Не плачи, бабо, ще те заведа при по-висок съдия.
— Кой е той?
— Магарето. То съди в окръжния град. Живее накрай града пред един цигански катун. Много е мъдро. По-мъдро е от Соломона.
— Хайде да вървим — обърса очите си мравката.
— Ще вървим, но мене пеш не ми се ходи. Имаш ли скътани пари да купим автомобил?
— Нямам — отвърна Гърбушка.
— Туй е лошото. Продай хамбара с храната си!
— Ох, господин адвокате, да го продам, ами дечицата ми, какво ще правят без храна?
— Лесна работа. Остави настрана децата си. Гледай само гарвана да намърдаме в тъмницата.
Склони глупавата мравка, продаде си хамбара, купи автомобила и замина на съд при мъдрия съдия.
Мъдрият съдия изслуша тъжбата на мравката и попита донесла ли му е някой армаган от село.