Често той превръщаше живота си във фрагмент от пиеса по някой от античните сюжети. Когато дъщерният му приватизационен фонд „Руска Аркадия“ се самоликвидира, той не затвори стоманените врати на офиса си пред тълпата от разярени старци, както обикновено правеха останалите. Като прочете от Севтоний животоописанието на Калигула, той излезе пред тълпата с къса военна туника, със скръстени сребърни мълнии в лявата ръка и венец от брезови листа. Сътрудниците на фючърсния отдел носеха пред него знаците на консулско достойнство (явно това беше цитат от „Катилина“ на Блок), а в ръцете на секретарката-референт Таня блестеше на зимното слънце сребърният орел на някакъв древен легион, само че в рамката под него вместо буквите „S.P.Q.R“ беше лицензът на Централната банка. На изгубилите ума и дума пенсионери бяха раздадени по пет римски сестерции с профила на Кудрявцев, специално сечени в монетния двор, след което той на варварски латински провъзгласи от вратата:
— Вървете си, богаташи, вървете си, щастливци!
Телевизията широко отрази тази акция; коментарите отбелязаха широката натура на Кудрявцев и известната еклектичност на представите му за древния свят.
Подобни изпълнения Кудрявцев правеше постоянно. Когато сътрудниците на „Арго-банк“ бяха будени посред нощ от мутрите от службата за охрана и без да ги оставят да се облекат като хората, ги откараха нанякъде с джиповете, те не се плашеха особено, досещайки се, че просто ще ги съберат в някоя зала, където под звуците на флейти и сиринги председателят на съвета на директорите ще изпълни омръзналото им вече подобие на вакхически чарлстон.
Докато странностите на Кудрявцев не излизаха от повече или по-малко нормалните рамки, той беше любимец на телевизията и вестниците, и всичките му прояви съчувствено се осветяваха в колонките за светска хроника. Но скоро от поведението му започна да настръхва дори либералната Москва от края на деветдесетте. Червено-жълто-кафявата преса открито го сравняваше с Тиберий; за нещастие Кудрявцев даваше все повече и повече основания за това. Вървяха невероятни истории за разкоша на многодневните му оргии в пионерския лагер „Артек“ — ако дори само една десета от всички слухове отговаряха на истината, и това щеше да е прекалено. Ще напомним само, че главната причина за отказа на Майкъл Джексън от планираното чеченско турне беше не излишно бурният ентусиазъм на чеченското общество, а финансирането на този проект от „Арго-банк“.
Психичните отклонения на Кудрявцев започнаха от депресията, породена от неуспехи в бизнеса. Той изгуби много пари и застана пред лицето на още по-сериозни проблеми. Има различни версии защо е станало така. Според първата от тях причината беше в замразилата московския финансов пазар верига от неуспешни операции на един полеви командир около Джелалабад.2
Според друга, по-неправдоподобна, но както често става, по-разпространена, Кудрявцев влязъл в конфликт с един от членовете на правителството и опитал да публикува срещу него компромат, купен по време на виртуална разпродажба от един сървър в Бъркли. На това се съгласили само в списание „Въпроси на философията“ и обещали да напечатат материала в първия следващ брой. Кудрявцев лично пристигнал да види броя, но в списанието през това време бяха успели да настъпят големи промени. Ставайки при появата на Кудрявцев от медитационното килимче, новият редактор отворил сейфа и му върнал пакета с компромата. Кудрявцев поискал обяснения. Разглеждайки с интерес неговата извезана с пауни тога, редакторът казал:
— Вие, виждам, сте издигнат човек и трябва да разбирате, че животът ни не е нищо друго освен ежедневно събиране на компромати срещу човешката природа, срещу целия този чудовищен свят и дори срещу онова, което е над него, както намеква поетът Тютчев. Помните ли — „Няма правда на земята…“ Какъв е тогава смисълът да отделяме членовете на правителството в някаква особена група? И освен това, нима нещо може да компрометира всички тези нещастници? При това в собствените им очи?
Най-вероятно пакетът с компромата, така и не отпечатан никъде, беше легенда, но враговете на Кудрявцев бяха повече от достатъчно, и той можеше да очаква удар от произволна страна. Разклатеният бизнес го принуди рязко да преразгледа създалия се в обществото негов имидж — особено във връзка с това, че групировката, под чийто контрол действаше, му предяви своего рода ултиматум за морална чистоплътност. „Заради теб — казаха на Кудрявцев в Банкок — ни налитат по базовите понятия.“ По съвета на партньорите си Кудрявцев реши да се ожени, за да създава пред клиентите си по-солидно впечатление.