— Ге-го! — изписка тънко гласче. Над ръба на детското креватче се подаде къдрава главица. — Аз вън! — Бутс напъха подгизналия край на опашката на плюшено кученце в устата си и протегна двете си ръчички към него. Грегор повдигна сестра си високо във въздуха, притисна уста към коремчето ѝ и направи силно „пръц“. Тя се разсмя и кучето падна на пода. Той я остави, за да вдигне играчката.
— Вземи си шапката! — обади се баба му, все още някъде далече във Вирджиния.
Грегор я хвана за ръка, за да се опита да привлече вниманието ѝ.
— Искаш ли нещо студено за пиене, бабо? Какво ще кажеш за една коренова бира?
Тя се засмя:
— Коренова бира? Какво е днес, да нямам рожден ден?
Как се отговаряше на такова нещо?
Грегор стисна ръката ѝ и взе Бутс на ръце:
— Веднага се връщам — каза високо.
Баба му още се смееше тихичко.
— Коренова бира! — повтори тя и си избърса очите.
В кухнята Грегор си сипа чаша леденостудена коренова бира и приготви на Бутс шише мляко.
— ‘Тудено — засия в усмивка тя, притискайки го към лицето си.
— Да, хубаво и студено, Бутс — каза Грегор.
Сепна го почукване на вратата. Шпионката беше безполезна от поне четирийсет години. Той се провикна през вратата:
— Кой е?
— Госпожа Кормаки, миличък. Казах на майка ти, че ще поседя при баба ти в четири! — обади се един глас в отговор. Тогава Грегор си спомни купчината пране, което трябваше да изпере. Поне щеше да се измъкне от апартамента.
Отвори вратата и видя госпожа Кормаки, която изглеждаше изтощена от горещината.
— Привет! Не е ли ужасно? Казвам ти, хич не ми понася тази жега! — Госпожа Кормаки нахълта в апартамента, като попиваше лице със стара карирана кърпа за глава. — О, фантастично, това за мен ли е? — възкликна тя и преди той да успее да отговори, вече поглъщаше жадно кореновата бира, сякаш досега се беше лутала в пустинята.
— Разбира се — промърмори Грегор и се върна в кухнята да си сипе друга. Всъщност нямаше нищо против госпожа Кормаки, а днес беше почти облекчение да я види. „Направо върхът, ден първи, а аз чакам с нетърпение разходката до пералното помещение”, помисли си Грегор. „До септември вероятно вече ще изпадам в екстаз, когато получаваме телефонната сметка”.
Госпожа Кормаки му подаде чашата си да ѝ сипе още.
— Е, кога ще ми позволиш да ти хвърля едни карти таро, мистър? Знаеш, че всичко познавам — каза тя. Госпожа Кормаки лепеше до пощенските кутии обяви, в които предлагаше да гледа на хората на карти таро за по десет долара на сеанс. „За теб безплатно”, винаги казваше тя на Грегор. Той никога не приемаше, защото тайничко подозираше, че в крайна сметка госпожа Кормаки щеше да зададе много повече въпроси, отколкото той. Въпроси, на които не можеше да отговори. Въпроси за баща му.
Промърмори нещо, че има за пране и бързо тръгна да го вземе. Доколкото познаваше госпожа Кормаки, тя вероятно и сега носеше тесте карти таро в джоба си.
Долу в пералното помещение Грегор сортира дрехите колкото можа по-добре. Бели, тъмни, цветни… как се предполагаше да постъпи с черно-бели-карирани шорти на Бутс? Метна ги при тъмните, по беше сигурен, че прави грешка.
Все едно, повечето им дрехи бяха леко сивкави от старост, не от неправилно пране. Всички къси панталони на Грегор бяха просто зимни панталони, отрязани до коленете, и само няколко тениски от миналата година му ставаха, но какво значение имаше, ако щеше да е заключен в апартамента цяло лято?
— Топка! — изписка разстроено Бутс. — Топка!
Грегор пъхна ръка между сушилните и измъкна стара топка за тенис, която Бутс гонеше наоколо. Изчисти полепналите по нея мъхчета от сушилнята и я метна през помещението. Бутс хукна след нея като кученце.
— Цялата се е изпоцапала — помисли си Грегор и се засмя. — Лепкави корички и мръсотия! — Останките от обяда ѝ — яйчена салата и шоколадов пудинг — още личаха ясно по лицето и тениската на Бутс. Беше си оцветила ръцете в тъмнолилаво с миещи се маркери — Грегор си помисли, че с песъкоструйна машина можеше и да се махнат, — а памперсът ѝ беше провиснал около коленете. Беше прекалено горещо да ѝ обуят шорти.
Бутс затича обратно към него, с мъх от сушилнята полепнал по къдриците ѝ. Потното ѝ личице сияеше, когато му подаде топката.
— Какво те прави толкова щастлива, Бутс? — попита той.
— Топка! — възкликна тя, а после блъсна глава в коляното му, нарочно, за да го накара да побърза. Грегор подхвърли топката надолу по пътечката между пералните машини и сушилните. Бутс хукна след нея.