Дочу отчаяната молба на Хенри:
— Арес!
В този момент Грегор се блъсна в нещо.
„Мъртъв съм”, помисли си той, но не се чувстваше мъртъв, защото носът го болеше ужасно силно, а устата му беше пълна с козина. После усети, че се издига и разбра, че беше на гърба на Арес. Погледна през крилото на прилепа и видя как плъховете започват да се размазват на скалите отдолу. Арес го беше уловил секунди преди и той да стигне дъното. Гледката на плъховете беше непоносима, въпреки че се готвеха да го убият. Точно преди Хенри да се разбие в скалите, Грегор зарови лице в козината на Арес и запуши уши.
Следващото, което усети, беше, че са на земята. Лукса беше завързала баща му върху Аврора. Темп скочи на Арес зад него.
Окървавен, Рипред стоеше с три други плъха, които сигурно се бяха присъединили към него в последните мигове. Отправи към Грегор горчива усмивка.
— Наистина криеш възхитително много изненади.
— Какво ще правиш, Рипред? — попита Грегор.
— Ще бягам, момче. Ще бягам бързо като реката. Лети високо, Горноземецо Грегор! — извика Рипред и хукна назад.
— Лети високо, Рипред! Лети високо! — извика Грегор, докато Арес и Аврора профучаваха над главата на плъха.
Литнаха над каньона. Някъде под тях лежаха телата на крал Горджър, неговата армия от плъхове и Хенри. Каньонът свърши и прилепите влязоха в широк тунел, който правеше всевъзможни завои и чупки.
Сега, когато беше в безопасност, Грегор усети страха от падането в онази черна бездна. Цялото му тяло се разтресе. Притисна лице плътно в шията на Арес, макар че от това носът му започна да пулсира още по-силно. Чу прилепа да прошепва:
— Не знаех, Горноземецо. Кълна се, че не знаех.
— Вярвам ти — прошепна в отговор Грегор. Ако Арес знаеше какво се кани да направи Хенри, сега
Хенри щеше да лети нанякъде с него, а Грегор щеше да е…
Отново си спомни последните думи от пророчеството:
ТОЗИ, КОЙТО ПОСЛЕДЕН ЗАГИНЕ,
ВЕРНОСТТА СИ КОМУ ЩЕ ДАРИ?
ВЪВ РЪЦЕТЕ СИ ТОЙ НА ОСМИНАТА СЪДБАТА ДЪРЖИ.
ЗАТОВА ПОВЕЛЕТЕ МУ — НЕКА ГРИЖЛИВО ДА БДИ,
НЕКА БЪДЕ НАЩРЕК, ЩОМ СЪС СКОК ПОЛЕТИ.
ЧЕ ЖИВОТЪТ В СМЪРТ СЕ ПРЕВРЪЩА,
А МОЖЕ СМЪРТТА ЖИВОТ ДА РОДИ.
Значи то се отнасяше колкото за Хенри, толкова и за Грегор. Хенри беше решил да вземе страната на плъховете. Това беше предопределило съдбата на другите осем участници в мисията. Той не беше внимавал къде скача, изобщо не беше погледнал — толкова беше завладян от плана си да помогне на плъховете. Хенри беше загинал заради решението си. Сигурно до последния миг си беше мислил, че Арес ще го спаси. Но Арес беше избрал да спаси Грегор.
— Горноземецо, имаме неприятности — прошепна Арес, прекъсвайки нишката на мисълта му.
— Защо? Какво има? — попита Грегор.
— Аврора и аз, ние не знаем коя посока води обратно към Регалия — каза Арес.
— Искаш да кажеш, че сме се изгубили? — попита Грегор. — Нали Лукса каза, че можете да ни отведете у дома в тъмното.
— Да, можем да летим в тъмното, но трябва да знаем накъде да летим — каза Арес. — Тази територия не е разучена от прилепите.
— А според Лукса какво трябва да направим? — попита Грегор.
Настъпи пауза. Грегор предположи, че Арес се съветва с Аврора. После Арес каза:
— Лукса не може да говори.
„Лукса вероятно е в шок” помисли си Грегор. „След онова, което Хенри ѝ причини”.
— А и нещата се усложняват от това, че крилото на Аврора е разкъсано и трябва скоро да бъде оправено, ако смятаме да продължим — добави Арес.
Грегор внезапно осъзна, че отговорността пада на неговите рамене.
— Добре, хайде потърси безопасно място за кацане.
Криволичещият тунел скоро излезе над широка река. Изворът беше внушителен водопад, който се изливаше от каменна арка и падаше от трийсет метра височина. Над арката имаше естествена каменна площадка, широка около три метра. Арес и Аврора се спуснаха към нея и кацнаха. Ездачите им скочиха на площадката.
Грегор тръгна бързо към Лукса с надежда да измислят някакъв план за действие, но един поглед към нея му даде да разбере, че е сам. Очите ѝ блуждаеха и тя трепереше като листо.
— Лукса? Лукса? — повика я той. Както беше съобщила Аврора, тя не можеше да каже нито дума. Грегор не знаеше какво друго да направи и я зави с едно одеяло.
След това се обърна към Аврора. Върху лявото ѝ крило имаше дълбоко разкъсване, от което се процеждаше кръв.
— Мога да се опитам да го зашия — каза Грегор, не особено възхитен от идеята. Знаеше как да шие дребни неща — копчета и малки скъсани места. Представата да допре игла до деликатното ѝ крило го притесняваше.