И точно тогава чудото се случи.
— Грегор? — обади се един озадачен глас. Не беше съвсем сигурен, че го е чул. — Грегор, ти ли си?
Бавно, без да е готов да го повярва, Грегор вдигна очи към звука. Баща му немощно се беше подпрял на лакът. Трепереше от усилието и дишаше трудно, но по изражението му се виждаше, че го е разпознал.
— Татко? — каза Грегор. — Татко?
— Какво правиш тук, синко? — попита баща му и Грегор разбра, че умът му е бистър.
Не можеше да помръдне. Би трябвало да се втурне в прегръдките на баща си, но внезапно изпита страх от този непознат, облечен с кожи от плъхове, който би трябвало да е баща му. Дали сега наистина беше с ума си? Или докато Грегор изминеше пълзешком малкото разстояние, което ги делеше, пак щеше да започне да бълнува за някаква риба и да изостави Грегор в тъмнината?
— Ге-го! — изписка тънко гласче. — Ге-го, аз вън!
Грегор се обърна и видя, че Бутс се мъчи да се освободи от паяжините, които я крепяха на гърба на Темп. Отиде бързо до нея и разкъса паяжините. Беше по-лесно, отколкото да се приближи до баща си.
— Пие? Закуска? — каза Бутс, когато той я издърпа и я освободи.
Грегор се усмихна. Щом искаше да яде, значи беше по-добре.
— Бисквитка? — попита тя с надежда.
— Добре, добре — каза той. — Но виж, виж кой е тук. Това е тати — каза Грегор, като посочи баща си. Ако отидеха заедно, може би Грегор щеше да има смелостта да се изправи пред баща си.
— Та-ти? — каза Бутс любопитно. Погледна го и по лицето ѝ се разля широка усмивка. — Та-ти! — възкликна тя. Измъкна се от ръцете на Грегор и изтича право в прегръдките на баща му, като го събори по гръб.
— Маргарет? — каза баща му, като се надигна и седна с усилие. — Ти Маргарет ли си?
— Не, аз Бутс! — заяви момиченцето, като подръпна брадата му.
Е, куражът на Бутс може би щеше да се брои само когато се научеше да брои, но способността ѝ да обича не зависеше от броенето. Докато я наблюдаваше, Грегор почувства как съмненията му започват да се топят. Беше се преборил с плъхове и паяци и с най-лошите си страхове, за да се събере отново с баща си. Защо седеше тук, сякаш беше просто зрител на събитието?
— Бутс, значи? — каза баща му и избухна в дрезгав смях.
Смехът премина през тялото на Грегор като вълни от слънчева светлина. Това беше той. Това наистина беше баща му!
— Татко! — Грегор почти се препъна, изтича към баща си и го прегърна.
— О, Грегор! — каза баща му и по лицето му потекоха сълзи. — Как е моето момче? Как е моят малък мъж?
Грегор само се засмя и усети, че също плаче.
— Ти какво правиш тук? — изведнъж се разтревожи баща му. — Как дойде в Подземната страна?
— Сигурно по същия начин като теб — успя най-после да проговори Грегор. — Паднахме през шахтата в пералното помещение. После тръгнахме да те търсим и ето че те намерихме. — Потупа ръката на баща си, сякаш за да докаже, че е вярно. — Ето те тук.
— Къде точно е това „тук”? — попита баща му, като се огледа наоколо в тъмнината.
Грегор рязко се върна в реалността.
— Намираме се над един водопад в Мъртвата земя. Долу има плъхове, които се опитват да изкатерят стената. Много от нас са ранени и съвсем се изгубихме — каза той. После съжали. Може би не биваше да казва на баща си колко лошо е положението. Може би той все още не можеше да се справи с това. Но видя как баща му се съсредоточава и погледът му се прояснява.
— Колко далече са плъховете от нас сега? — попита той.
Грегор пропълзя до ръба на площадката и погледна надолу. Изплаши се, когато видя, че плъховете бяха изкачили стената наполовина.
— Може би на петнайсет метра — каза той.
— Как си със светлината? — попита баща му.
— Имам само това — каза Грегор, като почука по каската си. — И батериите едва ли ще издържат още дълго. — Всъщност светлината вече започваше да отслабва.
— Трябва да се върнем в Регалия — каза баща му.
— Така е, но никой от нас не знае къде се намира — отвърна безпомощно Грегор.
— В северната част на Подземната страна — каза баща му.
Грегор кимна, но не виждаше каква работа им върши тази информация. Не можеха да се ориентират по залеза, по Северната звезда или по мъха, който расте от северната страна на дърветата. Намираха се в голямо, черно пространство.
Баща му спря поглед върху крилото на Аврора:
— Този прилеп… как го заши?
— С игла и конец — каза Грегор, като се зачуди дали баща му не започва пак да бълнува.