— С метална игла? — попита баща му. — В теб ли е още?
— Да, ето — каза Грегор и му подаде кутийката с иглите.
Баща му взе една игла и извади от джоба си камъче. Започна да го търка по иглата с къси, бързи движения.
— Намери някакъв съд. Изсипи лекарството, ако трябва — каза баща му. — И го напълни с вода.
Грегор бързо изпълни указанията му, все още без да разбира.
— И какво ще правим сега?
— Това камъче… това е магнетит, магнитна желязна руда. Там в моята яма имаше много такива. Сложих едно камъче в джоба си в случай, че…
— В случай, че какво? — попита Грегор.
— В случай, че някога се измъкна. Имах и няколко парчета метал, но нищо с подходящата големина. Тази игла е идеална — каза баща му.
— Идеална за какво? — попита Грегор.
— Ако натрия иглата с магнетита, ще я намагнетизирам. Общо взето, ще я превърна в стрелка на компас. Ако успеем да я пуснем да плава във водата, без да нарушим напрежението на повърхността… — Баща му внимателно постави иглата във водата. Тя се задържа на повърхността. После, за учудване на Грегор, иглата се завъртя на четирийсет и пет градуса надясно и спря. — Ще сочи север.
— Сочи север? Също като компас? — попита Грегор удивено.
— Е, вероятно се отклонява с няколко градуса, но е достатъчно точно — каза баща му.
Грегор се ухили над бурканчето с вода. Всичко щеше да бъде наред. Баща му се беше завърнал.
Звукът от нокти, драскащи по стената, заличи широката усмивка от лицето му.
— Аврора? — повика я Грегор. — Можеш ли да летиш?
— Мисля, че се налага — каза Аврора, явно усетила плъховете.
— Арес, ако те насоча към Регалия сега, можеш ли да държиш курс натам? — попита Грегор, като разтърси леко прилепа.
— Мога да се придържам достатъчно добре към курса, ако знам в коя посока да летя — каза Арес и се посъвзе.
— Качвайте се! — нареди Грегор, точно както Ви-кус, когато бяха започнали мисията. — Качвайте се, отиваме си у дома!
Всички се качиха на прилепите. Грегор прати Темп да язди с Лукса, за да я наглежда. Настани Бутс в раницата и помогна на баща си да възседне Арес. Погледна още веднъж накъде сочи иглата и показа на Арес правилната посока.
— Там е север. Това е пътят към Регалия — каза той.
Грегор точно щеше да прибере компаса, когато видя как първия плъх подава нокти. Скочи върху гърба на Арес и прилепите излетяха, оставяйки зад гърба си компаса и ругаещите плъхове.
Арес следваше тунела, който водеше на север, и след около час каза на Грегор:
— Вече знам накъде да летим.
Сега летяха право към Регалия през широки, открити пещери.
Навсякъде имаше жертви на войната. Грегор видя телата на плъхове, хора, хлебарки, паяци, прилепи и други същества, каквито дори не знаеше, че живеят в Подземната страна, например мишки и пеперуди. Не, Рипред беше споменал пеперуди, но Грегор си мислеше, че сигурно ги е виждал в Горната земя. Всички тела изглеждаха еднакво. Съвсем, съвсем неподвижни.
Изпита почти облекчение, когато лампичката на каската му най-после угасна. Беше се нагледал на кланета. В тъмнината изгуби всякаква представа за времето.
Грегор чу роговете, известяващи приближаването им, дълго преди да стигнат до града. Погледна несигурно надолу и видя хора, които размахваха ръце и крещяха. Нито той, нито Лукса отговориха.
Лукса дори не гледаше. От момента, в който бяха излетели, тя беше обвила ръце около шията на Аврора и беше затворила очи за света. Грегор не можеше да си представи какво ли изпитваше тя. Той си беше върнал баща си. Бутс беше в безопасност. Щяха да се върнат в Горната земя и семейството му щеше да бъде отново заедно. Но Хенри беше семейството на Лукса, а я беше предал на плъховете. Как ли се чувстваше Лукса сега?
Разтвориха широко вратите на стадиона и градът се появи пред тях. Чуваше се ликуване и се развяваха знамена. Пред погледа им се показа дворецът и Арес се спусна към Високата зала.
Изтощените прилепи се приземиха по корем и се плъзнаха по пода, докато спряха. Заобиколи ги тълпа долноземци. Някъде в суматохата видя как Дулсет грабва Бутс и излиза бързо от залата, последвана от предания Темп. Двама души сложиха баща му на носилка и го отнесоха. Прилепите почти не бяха в състояние да протестират, когато също ги отнесоха — те имаха нужда повече от почивка, отколкото от медицински грижи.
Грегор се възпротиви на всички опити да го качат на носилка, но прие една студена кърпа за носа си. Някой трябваше да разкаже какво се е случило, а точно сега Лукса не би могла да го стори.
Тя стоеше наблизо, бледа и объркана, без дори да забелязва трескавото оживление около нея. Красивите ѝ виолетови очи бяха безизразни, а ръцете ѝ висяха безжизнено отстрани. Той отиде и застана до нея, но не я докосна. Искаше тя да знае, че е до нея.