— Лукса, всичко ще бъде наред — каза той. Знаеше, че думите прозвучаха кухо и безсмислено.
Стаята се опразни и той видя, че Викус бързо приближава. Старият човек спря на няколко крачки от тях със сгърчено от тревога лице.
Грегор знаеше, че трябва да разкаже какво се е случило, но успя да каже единствено:
— Хенри помагаше на плъховете. Беше сключил някаква сделка за трона.
Викус погледна Лукса и разтвори ръце. Тя се изправи, все още застинала, като се взираше в него, сякаш той беше напълно непознат.
— Лукса, това е дядо ти — каза Грегор. Това му се стори като най-доброто и най-важното нещо, което да каже в този момент. — Това е дядо ти.
Лукса примигна. В ъгълчето на окото ѝ се оформи малка сълза. Върху лицето ѝ се водеше истинска битка, докато се опитваше да възпре чувствата, които се надигаха в нея.
Чувствата победиха и за огромно облекчение на Грегор, тя се хвърли в обятията на Викус.
Глава 26
Накрая Соловет беше тази, на която Грегор разказа историята. Тя се появи малко след Викус, целуна Лукса по мокрите бузи и после притисна Грегор в прегръдките си. За разлика от него тя се разтревожи от раните му и веднага го отведе в болничното крило на двореца за лечение.
Докато лекарите почистваха и зашиваха крака му и се опитваха да намалят отока на носа му, Грегор разказа на един дъх всичко, което се беше случило, откакто се разделиха. Пътуването през вонящите пещери, пристигането на паяците, опитът на Хенри да убие Рипред, треската на Бутс, саможертвата на Тик на моста, как намери баща си и странната поредица от събития, с които се беше изпълнило пророчеството на Сандуич.
След като свърши, се почувства като балон, от който някой беше изпуснал всичкия въздух. Само искаше да види баща си и Бутс и после да заспи. Соловет го заведе първо при Бутс, която беше в детска стая с други болни деца. Беше изкъпана и преоблечена и макар че все още беше топла на пипане, Дулсет го увери, че болестта не е сериозна.
— Все още не можем да лекуваме много неща, но можем да излекуваме това. Обикновена потна треска — успокои го тя.
Грегор приглади къдриците на Бутс назад и продължи нататък да види баща си. Той вече изглеждаше по-добре, с лице, отпуснато в съня. Долноземците не само го бяха изкъпали, но и му бяха подрязали косата и брадата. Противните кожи от плъхове бяха заменени от копринено меки дрехи. Бяха го нахранили и му бяха дали успокоително лекарство.
— А когато се събуди, ще бъде ли добре? — попита Грегор.
— Никой, който прекарва години при плъховете, не може да очаква да остане непроменен — каза Соловет предпазливо. — Но дали умът и тялото му ще оздравеят? Мисля, че да.
Грегор трябваше да се задоволи с това. Самият той нямаше никога да бъде същият след това, което бе видял в Подземната страна. Трябваше да очаква известни промени и в баща си.
На излизане от болничното крило чу един радостен глас да се провиква: „Горноземецо!” Марет го сграбчи в здрава мечешка прегръдка. Грегор се зарадва да види, че Марет беше жив, макар да имаше рани от неотдавнашни битки.
— Здрасти, Марет — каза той. — Как са нещата?
— Мрачни, както винаги по време на война. Но ти ни върна светлината — заяви той убедено.
— О, наистина ли? — каза Грегор. Почти беше забравил онази част от пророчеството:
ГОРНОЗЕМЕЦЪТ-ВОИН, НА ЯСНОТО СЛЪНЦЕ ДЕТЕ,
СВЕТЛИНАТА В СВЕТА НИ ЩЕ ВЪРНЕ — А МОЖЕ БИ НЕ.
Значи в крайна сметка сигурно го беше направил. Беше върнал светлината. Не беше съвсем сигурен как, но щом Марет твърдеше така, сигурно всички долноземци го вярваха.
— Каква светлина? — попита той. Образите, които изпълваха ума му, бяха безмилостно мрачни.
— Когато вестта за смъртта на крал Горджър стигна до плъховете, те изпаднаха в пълен смут. Прогонихме ги обратно в Мъртвата земя. Без водач те са напълно объркани — каза Марет.
— Това е добре — каза Грегор. — Надявам се да е за дълго.
Марет го заведе в старата му стая, същата, която Грегор беше делил с Бутс. Грегор се изкъпа набързо, само колкото да се отърве от вонята на развалени яйца, полепнала по него от тунела с капещата вода, и се стовари в леглото.
Когато се събуди, усети, че беше спал дълго време. Първите една-две минути остана да лежи, обзет от сънлива сигурност, без да помни. После всичко случило се премина светкавично пред очите му, и той вече не можеше да остане в леглото. Изкъпа се втори път, а после изяде храната, която се беше появила в стаята, докато се къпеше.