Грегор се канеше да отиде в болничното крило, когато в стаята му дотича Лукса. Очите ѝ бяха зачервени от плач, но си изглеждаше същата като преди.
— Грегор, трябва да дойдеш! Побързай! — извика тя, сграбчи го за ръката и го задърпа след себе си.
Първата му мисъл беше, че плъховете са нападнали двореца, но не беше това.
— Става дума за Арес! Искат да го прогонят! — изрече задъхано Лукса, докато двамата тичаха по коридорите. — Той не знаеше, Грегор! И той като мен не знаеше за плана на Хенри!
— Знам, че е така! — каза Грегор.
Влязоха в зала, която Грегор още не беше виждал. Приличаше на малка арена. На трибуните, които се издигаха над сцената в средата на залата, седяха няколкостотин прилепа и хора. На предния ред се намираха членовете на съвета на Регалия, включително Викус и Соловет. В средата на сцената, сам и прегърбен, стоеше Арес.
Когато Грегор и Лукса изтичаха на сцената, Аврора се появи с пърхане от трибуните и се спусна при тях.
— Спрете! — изкрещя Грегор, като се опитваше да си поеме дъх. — Не можете да направите това! — Не знаеше подробно как стоят нещата с изпращането в изгнание, но помнеше какво каза Лукса — никой не оцелява дълго, ако трябва да живее сам в Подземната страна. Може би плъх като Рипред би се справил, но той беше невероятен при всякакви условия.
При появата на Грегор всички се изправиха на крака и се поклониха едновременно.
— Добре дошъл, воине, и сме ти много благодарни за всичко, което ни донесе — заяви Викус с официален тон. Но освен това отправи на Грегор печална усмивка, която му се стори много по-искрена.
— Да, пак заповядайте — каза Грегор. — Какво ще правите с Арес?
— Готвим се да гласуваме за съдбата му — каза Викус. — Много се спореше дали е бил посветен в замисъла на Хенри.
— Не беше! — заяви Грегор. — Разбира се, че не беше! Иначе сега нямаше да съм тук. Той разбра какво става и остави Хенри да падне, а спаси мен!
— Той беше обвързан в клетвен съюз с Хенри — каза едър червен прилеп. — Трудно е да се повярва в невинността му.
— А моята невинност? — попита Лукса, с напрегнат глас. — Никой не беше по-близък с Хенри от мен самата. И мен ли ще прогоните?
Неловък шепот премина през стаята. Всички знаеха колко близки бяха братовчедите и въпреки това Лукса бе станала прицел на предателството на Хенри.
— Дори Арес да бъде оправдан по обвиненията в измяна, остава въпросът с нарушаването на клетвата — каза червеният прилеп. — Това само по себе си е основание за прогонване.
— Дори когато откриеш, че си обвързан в клетвен съюз с истински злодей? — попита Грегор. — Струва ми се, че би следвало да има специално правило за това.
Няколко членове на съвета започнаха да ровят из купчини стари свитъци, сякаш се надяваха да намерят отговор на въпроса му. Други обаче явно жадуваха за мъст.
— Не ме е грижа дали ще бъде прокуден заради измяна или заради нарушаване на клетвата. Просто искам да се махне. Кой сред нас би могъл някога отново да му има доверие? — извика една жена.
На арената се надигна врява. Арес като че ли се прегърби още повече, сякаш смазан от тежестта на насочения срещу него гняв.
Грегор не знаеше какво да направи. Не можеше да стои безучастно отстрани и да гледа как изхвърлят Арес в Мъртвата земя да се оправя сам. Но как можеше да ги накара да променят решението си?
Червеният прилеп повтори като ехо последните думи, които Грегор беше чул ясно:
— Да, кой сред нас би могъл някога отново да му има доверие?
— Аз мога! — изкрещя Грегор, принуждавайки тълпата да млъкне. — Аз му поверявам живота си! — И тогава разбра какво трябваше да направи.
Изтича до Арес и протегна длан. Прилепът повдигна озадачено глава, после разбра.
— О, не, Горноземецо — прошепна той. — Не съм достоен да приема.
Грегор посегна и хвана крайчеца на лявото крило на Арес с дясната си ръка. В стаята беше толкова тихо, че и игла да падне, щеше да се чуе, когато той произнесе думите:
Арес хвъркатият, аз пред теб се кълна…
Това беше всичко, което можеше да си спомни от обета, който Лукса му беше рецитирала, но тя застана зад него и му подсказваше шепнешком думите.
И в смъртта, и в живота единни ще бъдем.
В мрак и в пламъци ярки, в смут и война…
И Грегор си спомни последния ред без подсказване: