Аз наравно със своя, и твоя живот ще спася.
Арес си беше възвърнал някаква частица надежда. Това, че воинът се обвързваше в клетвен съюз с него, не беше гаранция, че ще избегне изгнанието, но беше нещо, което не можеше да бъде пренебрегнато с лека ръка. И все пак, той се поколеба.
— Кажи я — прошепна Грегор. — Моля те, повтори клетвата.
И Арес най-после го направи, замествайки името си с това на самия Грегор.
Грегор човекът, аз пред теб се кълна,
И в смъртта, и в живота единни ще бъдем.
В мрак и в пламъци ярки, в смут и война,
Грегор отстъпи назад и се обърна с лице към тълпата. Двамата с Арес стояха пред тях и Грегор държеше крилото му. Той проговори с властен тон, който беше съвсем нов за него:
— Аз съм воинът. Аз съм онзи, който отправи призива. Кой сред вас смее да прокуди Арес, моя клетвен съюзник?
Глава 27
Последваха гневни спорове и дълго обсъждане на закона, но накрая не успяха да изпратят Арес в изгнание. Фактът, че Грегор се обвърза в клетвен съюз с прилепа, носеше по-голяма тежест, отколкото беше очаквал.
Един старец продължи да рови ожесточено из свитъците си, докато най-после Викус му каза:
— О, стига си премятал тези изсъхнали кожи, явно нямаме прецедент за това.
Грегор се обърна към новия си прилеп:
— Е, вероятно няма да остана тук още дълго.
— Без значение е — каза Арес. — Докато мога да летя, винаги ще съм тук на твое разположение.
Щом нещата се успокоиха, Грегор тръгна право към болничното крило. Напрегна се, преди да влезе в стаята на баща си, опасявайки се, че може да се е върнал в предишното състояние, но когато влезе, го очакваше щастлива гледка. Баща му се беше изправил в леглото и се смееше, а Бутс го хранеше с бисквити.
— Здравей, татко — каза Грегор с усмивка.
— О, Грегор… — възкликна баща му и му се усмихна широко. Разтвори ръце и Грегор се втурна към него и го прегърна. Можеше да остане така цяла вечност, но Бутс дърпаше и двамата.
— Не, Ге-го, та-та яде бисквитка — заяви тя.
— Сестрата ѝ поръча да ме накара да ям и тя приема задачата си много сериозно — каза баща му с усмивка.
— Добре ли се чувстваш? — попита Грегор, без да го пуска.
— О, след няколко солидни яденета ще бъда почти като нов — каза баща му. И двамата знаеха, че не беше толкова просто. Нищо никога нямаше да бъде пак същото, но щяха да си получат живота обратно, и щяха да го получат заедно.
Следващите няколко часа Грегор прекара с баща си, Бутс и Темп, който се отби да нагледа принцесата. Нямаше намерение да разпитва баща си за преживяното изпитание, но той, изглежда, гореше от желание да говори.
— Онази нощ, нощта, когато паднах, не можах да заспя. Слязох в пералното помещение да посвиря на саксофон. Не исках да събудя никого.
— И ние паднахме оттам! — възкликна Грегор. — През отдушника.
— Точно така. Металната решетка изведнъж започна да се тресе и да подскача нагоре-надолу ей така, от нищото — каза баща му. — Когато отидох да видя какво става, въздушната струя ме засмука право тук долу. Разбираш ли, имат това странно явление с въздушните течения… — И баща му продължи да обяснява цели двайсет минути за научните особености на течението. Грегор не знаеше за какво говори той, но му беше приятно само да го слуша.
— Бях в Регалия от две седмици и полудявах от мъка по всички ви. Една нощ се опитах да избягам с две фенерчета и един въздушен пистолет, който намерих в музея. Плъховете ме заловиха, преди да стигна до Водния път — каза баща му, като поклати глава.
— Как така те оставиха жив? — попита Грегор.
— Заслугата не е моя. А на пистолета. След като ми свършиха мунициите, те ме обградиха. Един от тях попита за пистолета и започнах да им разправям надълго и нашироко за него. Убедих ги, че мога да правя такива пистолети, затова решиха да ме оставят жив. Прекарвах времето си, като правех оръжия, които аз можех да използвам, но които се разпадаха, когато плъховете ги докоснеха. Арбалет, катапулт, таран. Истински късмет е, че ти се появи точно тогава; май започваха да подозират, че никога няма да им направя нещо, което да могат да използват — каза баща му.
— Не знам как си издържал — каза Грегор.
— Никога не загубих вярата си, че ще се върна вкъщи — каза баща му, намръщи се и с огромно усилие успя да изрече следващия въпрос: — Е, как е майка ти?