Прилепът се спусна над Бутс, като съвсем леко докосна пръста ѝ с козината на корема си, а после с лупинг се издигна отново във въздуха. В горната част на дъгата, когато прилепът се обърна по гръб, Грегор за пръв път забеляза, че върху него седи някой. Ездачът бе обвил крака около врата на прилепа. Грегор осъзна, че беше момиче.
Висящото надолу с главата момиче отпусна крака и скочи от гърба на прилепа. Изпълни съвършено двойно задно салто, като се извъртя в последния момент с лице към Грегор и се приземи леко като котка пред Бутс. Протегна едната си ръка и топката падна в нея, с движение, което говореше или за забележително точно подбран момент, или за невероятен късмет.
Грегор погледна лицето на момичето и от надменното ѝ изражение разбра, че късметът нямаше абсолютно нищо общо.
Глава 3
Грегор никога не беше срещал момиче с по-странна външност. Кожата ѝ беше толкова бледа, че през нея се виждаше всяка вена в тялото ѝ. Сети се за раздела, посветен на човешката анатомия в учебника си по естествознание. Като обърнеш една страница, виждаш костите. На следващата — храносмилателната система. Това момиче беше като ходеща кръвоносна система.
Отначало му се стори, че косата ѝ е сива като на баба му, но не беше така. Всъщност беше по-скоро сребриста на цвят, като руса коса с металически оттенък. Беше сплетена на сложна плитка, която падаше по гърба ѝ и беше втъкната в колана на кръста. Тънък златен обръч украсяваше главата на момичето. Можеше и да е някаква диадема, но Грегор изпита лошо предчувствие, че това е корона.
Не искаше това момиче да е началникът. По изправената ѝ стойка, по леката усмивка в лявото ъгълче на устата ѝ, по начина, по който успяваше да го гледа отвисоко, макар той да беше поне с петнайсетина сантиметра по-висок от нея, се виждаше, че никак не ѝ липсва самоувереност. Така казваше майка му за определени момичета, които той познаваше. „Никак не ѝ липсва самоувереност”. При тези думи поклащаше глава, но Грегор се досещаше, че тя одобрява такива момичета.
Е, самоувереността беше едно нещо, а перченето — съвсем друго.
Грегор беше сигурен, че тя направи онзи сложен номер с премятането от прилепа само заради него. Едно премятане щеше да е предостатъчно. По този начин искаше да го сплаши, но Грегор отказваше да бъде сплашен. Погледна момичето право в очите и видя, че ирисите ѝ бяха в ослепителен нюанс на бледолилавото. Той не отстъпи.
Грегор не знаеше колко време можеха да си стоят там, преценявайки се взаимно с поглед, ако Бутс не се беше намесила. Тя се блъсна нарочно в момичето и то изгуби равновесие. Момичето залитна крачка назад и погледна слисано Бутс.
Бутс се ухили обезоръжаващо и протегна пухкава длан.
— Топка? — каза с надежда.
Момичето застана на едно коляно и протегна топката към Бутс, но държеше пръстите си здраво обвити около нея.
— Твоя е, ако успееш да я вземеш — каза тя с глас, същият като очите ѝ — студен, и ясен, и чуждоземен.
Бутс се опита да вземе топката, но момичето не я пусна. Объркана, Бутс задърпа пръстите на момичето:
— Топка?
Момичето поклати глава:
— Ще трябва да се покажеш по-силна или по-находчива от мен.
Бутс вдигна поглед към момичето, забеляза нещо и заби пръст право в окото ѝ:
— ’и’аво! — възкликна тя. Момичето се дръпна рязко назад и изпусна топката. Бутс хукна тромаво след нея и я вдигна.
Грегор не можа да се сдържи.
— Предполагам, че е по-находчива — каза той. Беше малко подло, но не му харесваше тя да дразни така Бутс.
Момичето присви очи:
— Но не и ти. Иначе нямаше да говориш такива неща на една кралица.
Значи се беше оказал прав: тя беше кралска особа. Сега вероятно щеше да му клъцне главата или нещо от тоя род. И въпреки това, Грегор сметна, че ще е лошо, ако показва страх. Той сви рамене и каза:
— Не, ако знаех, че си кралица, вероятно щях да кажа нещо много по-яко.
— Я-ко? — попита тя, повдигайки вежди.
— По-хубаво — каза Грегор, поради липса на по-яка дума.
Момичето реши да приеме това като извинение:
— Ще ти простя, защото не знаеш. Как те наричат, Горноземецо?
— Казвам се Грегор. А това е Бутс — каза той. — Е, името ѝ всъщност не е Бутс, а Маргарет, но ѝ казваме Бутс, защото през зимата отмъква ботушите на всички, обува ги и тича наоколо с тях, а също и заради онзи музикант, който баща ми обича. — Обяснението прозвуча объркващо дори и за Грегор. — Ти как се казваш?
— Аз съм кралица Лукса — отговори момичето.