— Открихме го — каза Грегор.
В залата се разнесоха възгласи. Викус направи знак да пазят тишина.
— И угасихте ли светлината му? — попита той.
— Не, заведохме го при Рипред — каза Грегор.
За момент настъпи слисване, а след това тълпата полудя. Видя как лицата на хората и прилепите се разкривяват от ярост. Нещо го удари отстрани по главата. Вдигна ръка и когато я отдръпна, тя беше окървавена. Пред краката му лежеше малък, украсен с орнаменти кристален съд. Сигурно беше предназначен за подарък на новата кралица. Дъжд от още предмети започна да се сипе върху него. Мастилница. Медальон. Бокал. Общото между тях беше, че всички бяха направени от камък. Грегор осъзна, че нямаше значение колко красиво са изработени подаръците. Може би бяха произведения на изкуството, но това не променяше факта, че се опитваха да убият с камъни него и Арес.
Арес се помъчи да застане между Грегор и тълпата, но беше безполезно. Тя напираше и ги притискаше към стената. Гласове крещяха за смъртта им.
Грегор си спомни думите на Рипред: „И знаеш, че в Регалия ще си платиш скъпо за това”. Плъхът можеше да се изрази малко по-ясно!
През хаоса чу да изсвирва рог, а после тълпата взе да отстъпва. Обръч от стражи оформи полукръг около тях и ги изведоха от залата.
— Ще ме последвате — каза една жена, която явно беше главната тук и Грегор се подчини, щастлив да се махне от тълпата.
Слязоха по безброй стъпала и накрая стигнаха до тих проход дълбоко под двореца. Жената отвори една каменна врата, задържа я, докато влязат и на Грегор това му се стори странно. В двореца имаше твърде малко врати, от какъвто и да е вид.
Двамата с Арес влязоха в осветеното с факли помещение и вратата се затвори зад тях. Чу се звук от плъзгане и наместване на нещо.
— Къде сме? — попита той Арес. — Това да не е специално помещение, за да ни опазят?
— За да опазят другите от нас — каза Арес. — Това е тъмницата. Арестувани сме за държавна измяна.
— Какво? — възкликна Грегор. — Защо?
— За извършване на престъпления срещу Регалия — каза Арес. — Не чу ли обвинението?
Грегор не беше чул нищо освен крясъци на цяла тълпа от хора.
— О, човече! — Заблъска с юмрук по вратата. — Пуснете ме да изляза оттук! Искам да говоря с Викус! — Нямаше отговор. Предаде се много скоро, защото от удрянето по каменната врата наистина го болеше.
Обърна се отново към Арес.
— Значи държавна измяна, така ли? Направо върхът. Какво ще стане, ако ни признаят за виновни? Ще ни прогонят или нещо подобно?
— Не, Горноземецо — каза Арес. — Наказанието за държавна измяна е смърт.
Глава 25
— Смърт? — На Грегор му отне един миг да схване чутото. — Искаш да кажеш… че ще ни убият, защото не убихме Гибелния?
— Да, ако решат, че това е акт на измяна — каза Арес.
— А кой решава това? — попита Грегор, с надеждата, че е Викус.
— Трибунал от съдии. Окончателната присъда трябва да бъде потвърдена от кралицата — каза Арес.
— Е, Лукса няма да им позволи… — поде Грегор. После си спомни, че сега Нериса беше кралица. Не се знаеше какво ще направи тя. — Нериса би ли им позволила да ни убият?
— Не знам. Не съм я виждал, откакто оставих брат ѝ да падне и да загине — каза Арес. — Не можех да я погледна в лицето.
Грегор се смъкна надолу по стената и седна на земята съкрушен. Беше рискувал толкова много, беше изгубил толкова много за тези хора, а сега те се готвеха да го убият.
— Съжалявам, Горноземецо. Не биваше да те водя обратно в Регалия. Трябваше да предвидя, че може да стане така — каза Арес. — Аз съм виновен за всичко.
— Не си виновен ти — каза Грегор.
— Мислех, че има много голяма вероятност да бъдем прогонени, но после можех да те отведа у дома. Аз все едно съм вече прогонен, така че какво значение има? Но държавна измяна… Не мислех, че ще стигнат толкова далече. Никога преди не са изправяли на съд горноземец, и със сигурност — не и някой толкова млад. — Арес започна да се люлее напред-назад. Сякаш говореше повече на себе си, отколкото на Грегор. — Не мога да позволя това да се случи! Вече изгубих един клетвен съюзник; как-вито и да са били намеренията му, това не променя факта, че оставих Хенри да загине. Няма да изгубя Горноземеца, няма да позволя да бъде… я чакай малко! Имам план! — Арес се обърна към Грегор, с очи, стрелкащи се наоколо, докато планът се оформяше. — Ще им кажа, че всичко това е било моя идея. Че не съм ти позволил да убиеш Гибелния… аз… аз… откраднал съм ти меча… да! Ще повярват, защото ти се прибра без меч. А после съм те принудил да заведеш Гибелния при Рипред, защото съм в съюз с плъховете. Ще повярват и на това… вече съм си спечелил много омраза и дълбоко недоверие тук!