Заведоха Грегор пред масата. Стражите положиха Арес на земята до него. Двамата стояха и гледаха празната маса пред тях. После се чу шум от още стъпки. Грегор обърна глава и видя Хауард и Андромеда. И двамата бяха вързани и изглеждаха изтощени.
— Какво правите тук? — възкликна Грегор.
— И ние сме на съд за държавна измяна — каза Хауард дрезгаво.
— За какво? — попита Грегор. — Та вие така и не стигнахте до Гибелния!
— Именно това е причината — каза Хауард.
Тогава Грегор осъзна какво имаше предвид той.
Хауард и Андромеда бяха изправени на съд, защото не бяха довършили мисията си; бяха се върнали в Регалия с Марет.
— Но нали аз ви накарах да се върнете! — възрази Грегор
— Никой не ме е накарал да правя нищо — отговори Хауард. — Върнах се по собствена воля.
— Е, аз казвам друго — възрази Грегор. Изведнъж осъзна със страшна сила как решението му е изложило на опасност живота на онези, които се бяха сражавали редом с него. Не можеше да допусне това да се случи.
Отвори се една странична врата и влязоха старец и грохнал бял прилеп. Миг по-късно се появи възрастна жена с няколко свитъка. И тримата седнаха на масата. Жената, която, изглежда, беше главният съдия, зае централното място. Хвърли поглед назад към трона и се обърна към един страж.
— Можем ли да очакваме кралица Нериса? — попита тя.
— Сега проверяват дали се е върнала в съзнание, Ваша чест — каза стражът.
Жената кимна, но Грегор дочу как хората в тълпата мърморят, вероятно за това, колко крехка е новата им кралица. С един поглед от главната съдийка залата утихна. Грегор изпита чувството, че която и да беше тя, животът му е в ръцете ѝ.
Няколко минути не се случи нищо особено. Съдиите задълбочено преглеждаха свитъците.
Грегор леко пристъпи от крак на крак. Въжето се врязваше в китките му. Поколеба се дали да не помоли да го развържат или това щеше да е сериозно нарушение на съдебния протокол. Е, струваше си да пробва.
— Извинете ме, Ваша чест? — обади се той. Всички съдии го погледнаха изненадано.
— Да, Горноземецо? — каза жената.
— Мислите ли, че вече може да ни развържете? Пръстите ми са почти безчувствени — каза Грегор. — И са затегнали възела на въжето точно върху раните ми от смукалата на сепията. Не виждате, но гърбът на Арес е целият в открити рани от онези месоядни мушици, които убиха Пандора. А Хауард и Андромеда също са доста пострадали.
Дори и да откажеше, Грегор все пак беше доволен, че се е обадил. Искаше те да знаят — всички онези идиоти, насядали в залата в очакване на смъртната им присъда — че той, Арес, Хауард и Андромеда бяха рискували живота си. Внезапно вече нямаше търпение да даде показания.
— Срежете въжетата на подсъдимите — каза главната съдийка и се върна към свитъка си.
Никой в тълпата не посмя да възрази. Един страж сряза въжетата. Грегор разтри китките си и когато хвърли поглед назад, видя, че Хауард прави същото.
— Марет оцеля ли? — попита Грегор.
Измъченото лице на Хауард разцъфна в кратка усмивка.
— Да. Ще се оправи.
— Не мога да повярвам, че си го спасил след атаката на онези влечуги! — възкликна Грегор. Нарочно изрече „атака от влечуги” по-силно от необходимото, така че всички да чуят, а после се обърна отново напред, преди някой да успее да му нареди да млъкне.
Един страж се втурна в залата и прошепна нещо на главната съдийка.
— Много добре — каза тя. — Ще започваме. — Изкашля се и започна да чете дългия списък от обвинения срещу подсъдимите. Езикът беше доста сложен и заплетен, но, изглежда, всичко се свеждаше до факта, че Грегор не беше убил Гибелния, а и никой друг също не го беше направил.
Главната съдийка свърши и вдигна поглед.
— Сега ще разпитаме подсъдимите.
— Може ли първо аз? — Въпросът излетя от устата на Грегор, преди да успее да го спре, но изведнъж разбра, че така се налагаше. Усещаше, че Хауард, Арес и вероятно Андромеда вече бяха убедени, че са виновни. Ако застанеха на свидетелското място, може би нямаше да успеят да се защитят. Той, от друга страна, цял кипеше от възмущение и гняв заради несправедливостта на цялото нещо.
— Горноземецо — заяви главната съдийка, — нямаме обичай да крещим и да задаваме въпроси по време на съдебен процес, особено от такъв сериозен характер.
— Съжалявам — каза Грегор, но не наведе глава, нито извърна поглед. — Какво трябва да направя, ако имам въпрос — да вдигна ръка ли? Искам да кажа, нямам адвокат или нещо подобно, нали?
— Достатъчно ще е да вдигнеш ръка — каза главната съдийка, пропускайки въпроса му за адвоката.