Той си помисли да вдигне ръка и отново да попита дали може да говори пръв. Но това можеше да им се стори надменно. Дали защото беше поискал или защото това беше предварително решено, Грегор беше извикан на свидетелското място. Изкачи стъпалата до куба. Свидетелското място беше направено така, че присъстващите да виждат всяко потрепване, всяка промяна в езика на тялото на обвиняемия. Почувства се много уязвим и изложен на показ.
Грегор очакваше да бъде бомбардиран с въпроси, както показваха по телевизията, но съдиите само се облегнаха назад на местата си и го гледаха.
— Хайде разкажи ни — каза главната съдийка. — Разкажи ни за пътуването си.
Това го стресна малко.
— Откъде… откъде искате да започна?
— Започни от деня, когато отплавахте от Регалия — каза главната съдийка.
И той разказа историята си. Не пропусна случай да изтъкне куража, който другите подсъдими бяха показали. Когато стигна до частта при Халбата, каза:
— Аз накарах Хауард да си тръгне. Той нямаше никакъв избор. Щях да се бия с него, ако се опиташе да дойде с нас. Щях да се бия и с Андромеда, тя знаеше това. Затова си тръгнаха. Как можеха да рискуват да ме наранят, когато ми предстоеше да убия Гибелния?
— А защо не искаше да те придружат? — попита старият прилеп съдия.
Грегор се смути за момент:
— Защото… не знам… първо, защото трябваше да върнем Марет обратно. И предполагам, че не исках цял куп хора в онзи лабиринт. Исках семейството ми да научи какво се е случило със сестра ми… и с мен, ако не се върнех. И защото… защото… — Мислено се върна обратно към пещерата, към леда, който го беше обгърнал. — Защото Гибелния беше мой.
При дързостта му от тълпата се надигна смаяно ахване.
— Какво искаш да кажеш с това, че Гибелния е бил твой? — попита прилепът.
— На мен се падаше да го убия. Така се казва във вашето пророчество, нали? Аз съм този, от когото се очаква да го убие? В крайна сметка, това винаги е било моя задача — каза Грегор. — И решението кого да взема в онзи лабиринт беше мое — не ваше. — Той направи пауза. — Във всеки случай, ако екзекутирате Хауард и Андромеда, защото са се върнали, това си е чисто убийство. Никой не би могъл да се държи по-добре от тях.
Хвърли поглед към мястото, където стояха останалите. Беше трудно да разчете изражението на Андромеда, но тя наистина разклати леко криле. Устните на Хауард безмълвно оформиха две думи. Грегор беше напълно сигурен, че думите бяха „благодаря ти”. Може би беше изложил достатъчно убедителен довод, за да спаси живота им.
— Продължавай нататък. Какво стана, след като групата ви се раздели? — попита главната съдийка.
Грегор си пое дълбоко дъх. Тази част щеше да бъде по-трудна. Разказа как влязоха в Лабиринта, как се наложи да изоставят Туичтип, как откриха конуса и станаха свидетели на кървавата схватка между Голдшард и Снеър. Тълпата отново се разшумя. Грегор подозираше, че се радват, задето Снеър е мъртъв.
Точно тогава на прага се появи Нериса, облягайки се тежко на ръката на Викус. Мантията от коронацията ѝ беше провиснала на една страна, а от прическата ѝ висяха измъкнали се плитки. На главата ѝ нямаше нищо, което да прилича на корона — никаква тиара, никакъв златен обръч. Непрекъснато присвиваше очи, сякаш се намираше на ярка слънчева светлина.
Наложи се Викус и двама стражи да ѝ помогнат да се качи на трона. Дори седнала, тя леко се олюляваше, сякаш всеки момент можеше да полети към земята.
— Кралица Нериса, достатъчно добре ли сте, за да присъствате на този процес? — попита главната съдийка с безучастен тон.
— О, да — каза Нериса. — Виждала съм се тук и преди, макар да не знам как ще свърши.
Това беше от онези неща, поради които всички я мислеха за луда. Може би някой трябваше да ѝ каже да не споделя виденията си.
— Обвинението е за държавна измяна, така ли? — попита Нериса неуверено и Грегор осъзна, че тя нямаше представа какво става.
Главната съдийка каза бавно:
— Да, обвиняемите са на съд за държавна измяна.
Нериса се втренчи за миг в едно празно място на стената, после поклати глава:
— Простете, току-що се събудих.
— Желаете ли да започнем отначало? — попита главната съдийка.
— О, не, моля продължавайте — каза Нериса. Омота ръце в полата си, повдигайки я над коленете. Още една плитка изскочи от фибите и падна отстрани на бузата ѝ. Цялото ѝ тяло се тресеше.
Главната съдийка хвърли поглед към Викус, който отбягна погледа ѝ и много съсредоточено се зае да загръща Нериса с наметалото си.