Кралицата му се усмихна.
— Как ми се иска да хапна малко супа.
„О, боже” помисли си Грегор. Нериса с нищо нямаше да им помогне.
Главната съдийка се обърна към Грегор.
— И така, стигнахме до битката между гризачите Голдшард и Снеър. Какво се случи после?
Грегор се опита отново да се съсредоточи.
— После чухме драскане в един от тунелите и разбрахме, че това е Гибелния. Но тунелът беше тесен; Арес не можеше да влезе в него. Трябваше да го оставя в пещерата. Тръгнах навътре в тунела; бях готов да убия създанието. Тогава открих Гибелния, той започна да плаче и да вика: „Мама”, и искам да отбележа — вие ми казахте, че той е някакъв триметров плъх! Предполагам, че не сте знаели, или нещо такова, но не очаквах Гибелния да е бебе.
Нериса рязко се изправи на крака.
— Бебе!
— Да, беше малко плъхче — каза Грегор, изненадан, че тя изобщо следи думите му.
Нериса слезе с препъване по стъпалата и заобиколи масата, като се олюляваше. С една ръка придържаше усуканите поли на мантията си, а другата размахваше във въздуха.
— О, воине! О, воине! — изкрещя тя като обезумяла. Когато залитна към него, той се поколеба дали да я подхване или просто да се отдръпне. Преди да стигне до каменния куб, той скочи и я хвана за раменете. Ледените пръсти на свободната ѝ ръка се впиха в яката на ризата му.
— О, не го уби, нали? — каза тя.
— Не, Нериса, не го убих — каза той, напълно объркан. — Не можах.
Тя нададе тежка, разтърсваща въздишка и се свлече на земята в краката му, смеейки се от облекчение.
— О-о… — въздъхна Нериса и го потупа окуражително по коляното. — Тогава все още може всички да бъдем спасени.
Глава 26
Тя седеше на пода, поклащаше се напред-назад и се смееше — истинско олицетворение на лудостта.
„За бога, някой трябва да помогне на това момиче”, помисли си Грегор.
Викус се приближи и приклекна до нея.
— Нериса, може би трябва да си починеш по-дълго. Зле ли се чувстваш?
— О, не, добре съм. Всички сме добре! — изсмя се Нериса. — Воинът изпълни пророчеството.
— Не, Нериса, той не успя да убие Гибелния — каза тихо Викус.
— Викус — отвърна Нериса, — бебето е живо. Също и сърцето на воина. Гризачите нямат своя ключ към властта.
Викус изглеждаше като ударен от гръм. Той седна на пода до нея.
— Това ли е искал да каже Сандуич? Никога не сме си го помисляли.
— Какво? — попита Грегор. Не беше сигурен какво става.
— Бебето в пророчеството никога не е било сестра ти, Грегор. А Гибелния — каза Викус.
— Гибелния? Защо би умряло сърцето ми, ако Гибелния умре? — попита Грегор.
— Защо не угаси светлината му? — попита Викус.
— Защото е бебе. Защото щеше да е злодеяние — каза Грегор. — Няма нищо по-лошо… искам да кажа, ако можеш да убиеш бебе, значи няма да се спреш пред нищо.
— Така казва сърцето ти. Така казва най-важната частица от теб — каза Нериса.
Грегор отстъпи няколко крачки назад и седна върху куба. Бавно започваше да му просветва какво искаше да каже Нериса.
УМРЕ ЛИ БЕБЕТО, НА ВОИНА СЪРЦЕТО ЩЕ УМРЕ,
ЧАСТИЦАТА НАЙ-ВАЖНА ЩЕ СЕ СЛОМИ НА ДВЕ.
Най-важната частица от душата му бе онази, която пощади Гибелния. Ако го беше убил, никога нямаше да бъде същият. Щеше да е изгубил себе си завинаги.
— Знаеш ли — каза Викус на Нериса, сякаш в залата бяха само те двамата, — непрестанно се учудвам колко неправилно тълкуваме пророчествата на Сандуич понякога. После в момента, щом разберем…
— Всичко става кристално ясно — съгласи се Нериса.
Викус цитира една строфа от пророчеството:
КОЙ НА ВОИНА В СЪРЦЕТО СЛАБОСТ МОЖЕ ДА ВСЕЛИ?
И КАКВО ГРИЗАЧИ ЗЛОБНИ ТЪРСЯТ В МРАЧНИ ДЪЛБИНИ?
САМО КРЕХКОТО МЪНИЧЕ, ДУМИ ЩО ЕДВА МЪЛВИ,
НО ДОДЕТО ТО Е ЖИВО, ПОДЗЕМНАТА СТРАНА КРЕПИ.
— Гризачите винаги са търсили Гибелния… — каза Викус.
— Който е едва проговорило мъниче. Сандуич дори е стигнал дотам да използва думата „мъниче”. Думата на самите гризачи за „бебе” — каза Нериса.
— А Гибелния крепи Подземната страна — кимна Викус.
— Защото ако Грегор го беше убил… — продължи Нериса.
— Тотална война — каза Викус. — Смъртта му щеше да е достатъчна да ги сплоти. Да заведеш онова мъниче при Рипред е било гениално хрумване, Грегор. О, те няма да знаят как да парират този ход.
— Кралица Нериса, да продължим ли този съдебен процес? — попита главната съдийка.