Нериса вдигна поглед, сякаш не знаеше къде се намира.
— Съдебен процес? За воина? Разбира се, че няма да има процес! Той спаси Подземната страна. — Тя се изправи на крака, подпирайки се на Викус и видя другите обвиняеми да се взират в нея. Тя им се усмихна леко, но отправи следващата си реплика към Арес: — А всички, които му помогнаха, заслужават най-дълбокото ни уважение.
Арес сведе глава. Може би това беше поклон, а може би не беше в състояние да я погледне.
— Ще хапнете ли с мен, вие, четиримата? Изглеждате полумъртви от глад — каза Нериса. Изречена от нея, поканата прозвуча иронично, но беше добре дошла.
Донякъде замаяни от новия обрат на събитията, Грегор, Арес, Хауард и Андромеда излязоха след Нериса от съдебната зала, като вървяха бавно и влачеха крака. Тя ги отведе в малка, уединена трапезария. Масата можеше да побере не повече от шестима. В ъгъла имаше малък фонтан. Стените бяха украсени със старинни гоблени. Грегор предположи, че сигурно първите заселници на Подземната страна са ги донесли от Горната земя, защото изобразяваха сцени оттам, а не от този мрачен свят. Мястото беше успокояващо.
— Хубаво е тук — каза Грегор.
— Да — каза Нериса. — Често се храня тук.
Всички насядаха. Прислужници внесоха блюда с изискана храна. Големи риби с плънка от зърно и билки, миниатюрни зеленчуци, подредени в геометрични фигури, усукан като плитка хляб, от който се вдигаше пара, с плодове в него, купчини от тънко нарязано печено говеждо и любимото ястие на Рипред — скариди в сметанов сос. Поставиха пред всеки от тях отрупана чиния.
— Не смятайте, че винаги се храня толкова разточително — каза Нериса. — Тази храна беше приготвена за коронацията. Моля, започвайте.
Грегор взе хляба си, натопи го в сметановия сос и отхапа голям залък.
За известно време всички се съсредоточиха върху храната. С изключение на Нериса, която, изглежда, само побутваше своята из чинията.
— Боя се, че не ме бива много в разговорите — извини се Нериса. — Дори когато съм в най-добрата си форма. А в момента скръбта за участта на братовчедката ми възпира дори малкото, което бих могла да се осмеля да кажа.
— За всички ни е същото — каза Хауард печално.
— Да, никой тук не беше пощаден — каза Нериса.
Вярно беше. Пътуването до Лабиринта беше дало на всички предостатъчен повод за скръб. Грегор се радваше, че Нериса го признава и че могат да продължат да се хранят в мълчание.
След дни оскъдно хранене, на Грегор скоро му стана тежко от обилната храна. Другите също спряха да ядат. Някой би си помислил, че всички ще из-ядат по шест-седем порции, но не стана така.
После Нериса изпрати четиримата долу в болничното крило. Андромеда и Хауард също не бяха получили медицинска помощ, нито им бяха позволили да се изкъпят.
— Вие кога се върнахте? — попита Грегор.
— Около дванайсет часа преди да пристигнете вие. Андромеда беше невероятна. Почти не си е почивала. Когато кацнахме, отведоха Марет в болничното крило, а нас ни затвориха. Но познавах една от пазачките ни. Тя ни прошепна, че Марет ще се оправи — каза Хауард.
В болничното крило веднага изпратиха и четиримата да се изкъпят. Грегор осъзна, че сигурно направо зашеметява хората с вонята на развалени яйца. След няколко дни самият той беше спрял да ѝ обръща особено внимание. Отпусна се във ваната и всичките му рани се обадиха. Следите от смукалата на сепията по ръката, натъртените ребра, цицината на главата от Рипред, различните охлузвания и натъртвания от замерването с камъни, ожулванията от въжето около китките. Потръпвайки от болка, той се изтърка с гъбата. Истински късмет беше, че течението постоянно отмиваше водата — иначе до края на къпането ваната щеше да се напълни с кал.
Лекарите се заеха с раните му. Грегор отговаряше само на директни въпроси за някое нараняване. Когато свърши, останалите го чакаха.
— Сигурно всички трябва да си починем — каза Хауард.
— Безопасно ли е? — попита Грегор.
Никой не отговори. Положението им в Регалия беше неясно. Нериса беше свалила обвиненията срещу тях, но Грегор имаше чувството, че много хора още ги смятаха за виновни.
— Имам една голяма стая, в която можем да се настаним. Запазена е за семейството ми по всяко време — каза Хауард. — Поне знаем, че не се застрашаваме взаимно.
Всички тръгнаха след Хауард към стаята му. Грегор се радваше, че го беше предложил. Не искаше да се връща в стаята, която винаги беше делил с Бутс тук.
— Къде са роднините ти? — попита Грегор.
— Върнаха се на Извора няколко дни след като тръгнахме. Предполагам, че се опитват да стигнат тук сега, тъй като съм… тъй като бях изправен на съд за държавна измяна — каза Хауард.