За семейството на Хауард имаше запазени няколко стаи. Беше нещо като малък апартамент от свързани помещения. Но всички се събраха да спят в стаята, предназначена за децата. Хауард и Грегор легнаха в две съседни легла. Арес и Андромеда се сгушиха един в друг на пода между тях.
— Е, хайде да спим — каза Хауард.
Прилепите се унесоха почти незабавно. Хауард се мяташе и въртеше в леглото известно време, но после Грегор чу как дишането му се успокои и стана ритмично. Лежеше в леглото и му се искаше да заспи. Но сънят не идваше.
Какво щеше да стане сега? Предполагаше, че щяха да му позволят да се прибере вкъщи. Вероятно съвсем скоро. Тогава щеше да е принуден да се изправи пред семейството си. И живота без Бутс. Все още не можеше да повярва. Щеше да повярва, когато се върнеше в апартамента и видеше леглото ѝ, играчките ѝ, картонената кутия с книжките ѝ.
Грегор си помисли за дрехите ѝ, които стояха в музея. Не искаше да ги остави тук и разни непознати да ровят из тях. Взе една факла от стената и излезе от стаята.
По пътя го срещнаха няколко стражи, но никой не се опита да го спре. Нито го поздравиха, нито му казаха нещо. Изглежда не знаеха как да се държат с него, затова го оставиха на мира.
Намери музея сам. Там, до вратата, беше купчинката с дрехите на Бутс. Притисна тениската ѝ до носа си и усети мириса на онова сладко съчетание от шампоан, фъстъчено масло и бебе, което беше сестра му. За първи път очите му се наляха със сълзи.
— Грегор? — обади се един глас зад гърба му.
Натъпка тениската в раницата и си избърса очите, когато Викус влезе в музея.
— Здравей, Викус — каза Грегор. — Какво става?
— Съветът току-що закри това, което според мен ще е първото от много съвещания, занимаващи се с Гибелното пророчество. Убеден съм, че тълкованието на Нериса е правилно, но има разногласия. Това трябва да се очаква, тъй като идеята е нова. Но докато се вземе решение, в сила е нейната дума. Тъй като това може да се промени, мисля, че е най-добре да се махнеш оттук възможно най-скоро.
— Мен ме устройва — каза Грегор. — Какво ще стане с другите?
— Вярвам, че обвиненията срещу Андромеда и Хауард няма да бъдат възобновени. Показанията ти за тяхната невинност бяха съвсем убедителни — каза Викус.
— А Арес? — попита Грегор.
Викус въздъхна:
— Той е изложен на по-голям риск. Но ако се вземе решение да бъде обвинен отново, ще му съобщя, за да може да избяга. Поне може да избегне екзекуцията.
Грегор кимна. Това беше най-многото, на което можеше да се надява.
— Има ли нещо друго, което би искал да вземеш със себе си? — попита Викус, посочвайки с жест към рафтовете.
— Не искам нищо, освен вещите ни — каза Грегор.
— Ако не за теб, може би за родителите ти — ка^а Викус. — Баща ти как… преподава ли отново?
— Не, все още е твърде болен — каза Грегор.
— Как така? — попита Викус, като се намръщи.
Грегор задавено изреди симптомите на баща си.
Здравето на баща му беше още едно нещо, което долноземците им бяха откраднали.
Викус се опита да го разпита по-подробно, но Грегор не издържаше повече.
— Знаеш ли, може би ще взема онзи часовник — каза той, като посочи часовника с кукувичка, който беше видял, когато търсеше батерии. Каза го, за да смени темата, но познаваше някой, който може би щеше да го хареса.
— Ще поръчам да ти го опаковат — каза Викус.
— Чудесно. Ще отида да видя дали Арес вече е готов за полет и както каза ти, ще се махам оттук — каза Грегор. Взе дрехите си и излезе от музея. Викус можеше да научи едно-друго от Нериса. Понякога на хората просто не им се говори.
На връщане към стаята на Хауард се обърка напълно. Маршрутът беше непознат, а сълзите, които бяха започнали още в музея, се лееха по бузите му. Е, може би беше по-добре да рухне и да се разплаче тук, отколкото пред родителите си. Зави наляво, после надясно, после се върна обратно на същото място. Къде се намираше? Къде беше сестра му? Тя току-що беше тук, той държеше дрехите ѝ, можеше да я почувства в ръцете си… Бутс!
Отказа се и притисна чело в каменната стена. Разплака се и остави болката да го обземе. Връхлетяха го спомени за нея. Бутс на шейната… Бутс, която му показва как може да подскача на един крак… Очите на Бутс, гледащи го отгоре надолу, челата им, притиснати едно към друго…
ДВЕ РЕДИЧКИ С ПРЪСТЧЕТА МЪНИЧКИ
БУТС ДЕСЕТ… ДА БЪРЧИ НОСЛЕ