Выбрать главу

Дори чуваше гласа ѝ и как се мъчи да повтаря онова глупаво стихче за къпането, с което Хауард я беше прилъгал да спре да плаче.

СБЪРЧИ СИ НОСЛЕТО

ПРЪСТЧЕТА ДЕВЕТ, ДЕСЕТ

Не можеше да го произнесе правилно. Думите бяха прекалено сложни…

ИЗМИЙ ГИ ДА Б’ЕСНАТ ПРЪСТЧЕТА ДЕСЕТ

А после кихна.

Грегор вдигна поглед. Нищо не разбираше. Чу второ кихане. Не в мислите си. В двореца. Затича се.

ДВЕ РЕДИЧКИ С ПРЪСТЧЕТА МЪНИЧКИ.

Или напълно откачаше…

БУТС ДЕСЕТ… ДА БЪРЧИ НОСЛЕ ПФУ!

… или звукът беше истински! Полетя надолу по коридорите, като се блъскаше в стените, и в двама стражи, които му извикаха да спре. Той не го направи.

СБЪРЧИ СИ НОСЛЕТО

ПРЪСТЧЕТА ДЕВЕТ, ДЕСЕТ

Грегор се втурна в стаята точно навреме за последния ред.

ИЗМИЙ ГИ ДА Б’ЕСНАТ ПРЪСТЧЕТА ДЕСЕТ.

Тя седеше на пода, заобиколена от шест едри хлебарки, като потриваше пръстите на краката си с две ръце, за да покаже как ги мие. Той се препъна през стаята, грабна я и я прегърна силно, докато едно щастливо гласче изписка в ухото му:

— Ей, зд’асти!

Глава 27

— Здрасти и на теб — каза Грегор, като си помисли, че никога няма да я пусне от прегръдките си. — О, здрасти и на теб! Къде беше, мъничката ми?

— Аз ходи да плува, аз ходи да язди. Пърхолетка — каза Бутс.

— Добре, хубаво — засмя се Грегор. — Звучи супер. — Щеше да се наложи да пита другите какво се е случило. — Здрасти, Темп — каза, като се обърна към хлебарките, и после осъзна, че нещо не беше наред. Пред него стояха шест хлебарки с по две идеални антенки всяка и по шест здрави крака. Може би най-после почваше да ги разпознава, защото разбра, че никоя от тях не беше Темп.

— Къде е Темп? — попита той и шест чифта антенки клюмнаха.

— Не знаем, не и ние — каза една от хлебарките. — Аз съм Пенд, аз съм.

Грегор се завъртя в пълен кръг, за да се увери. Това беше помещението, откъдето можеше да се спуснеш с платформата до земята. Темп го нямаше. Нито Аукса и Аврора. Стисна по-здраво Бутс.

Приблизително в този момент, Викус влезе бързо в стаята, придружен от няколко стражи. Лицето му светна, когато видя Бутс.

— Значи се върнаха? — обърна се той към Грегор.

— Само Бутс, Викус. Съжалявам — каза Грегор и забеляза как старият човек пребледнява.

Викус се обърна към хлебарките.

— Добре дошъл, Пенд. Много благодарности за връщането на принцесата. Кажи ни, ако обичаш, кажи ни съдбата на останалите?

Пенд се опита да му разкаже, но хлебарките знаеха много малко. Една нощна пеперуда — това трябваше да е пърхолетката на Бутс — беше пристигнала в земята им, носейки Бутс. Беше летяла из Мъртвата земя, където намерила момиченцето и Темп да се крият в скалите. Темп бил много изнемощял и нямал сили да продължи нататък. Помолил нощната пеперуда да върне Бутс при другите хлебарки. Тъй като нощните пеперуди и хлебарките били съюзници, нощната пеперуда се съгласила. Когато пълзливците изпратили обратно група за спасяването на Темп, не го намерили никъде.

— Споменаха ли нещо за внучката ми? — попита Викус. — Кралица Лукса?

— Бягайте, казала кралица Лукса, бягайте — каза Пенд. — Много гризачи, там имало. Темп не казал повече.

Викус протегна ръка и разроши косата на Бутс.

— На Темп спи му се — каза тя. — Той затво’и очички. Аз язди пърхолетка. — Тя се огледа наоколо. — Къде Темп?

— Още спи, Бутс — каза Грегор. Вероятно спеше така, както спеше Тик.

— Шшт — прошепна Бутс, като вдигна пръст към устните си.

Някой беше събудил Дулсет. Тя се опита да вземе Бутс от ръцете на Грегор, но той се възпротиви.

— Бъди спокоен, Грегор. Ще я изкъпя и ще ти я върна веднага — каза Дулсет. Тъй като беше тя, Грегор пусна Бутс.

Последва Викус до трапезарията, където за последен път бяха вечеряли с Рипред, и двамата седнаха. Грегор се опита да сглоби случилото се в ума си.

— Изглежда — каза Викус, — че не са загинали в Халбата.

— Не — каза Грегор. — Но Туичтип беше сигурна, че между нас има вода, а те не отговориха на Арес.

След малко Дулсет се върна със светналата от чистота Бутс. Викус поръча да донесат храна. Грегор държеше Бутс на скута си, докато тя изяде вечеря, достатъчна за десет току-що проходили деца.

— Бутс — каза Грегор, — нали се сещаш, като видяхме големите… — Не знаеше как да нарече онези същества. „Влечуги” беше непозната дума за нея. — Онези големи динозаври.