— Хубав ли беше филмът? — попита тя с усмивка, когато влязоха.
— Не сме гледали филм, мамо — каза Грегор.
Майка му повдигна въпросително вежди, но преди Грегор да успее да продължи, вратата на кухнята се отвори и госпожа Кормаки подаде глава.
— Хубаво, върнали сте се. Вечерята е след три минути — заяви тя и изчезна.
— Какво прави тя още тук? — попита Грегор.
— Поканих я да остане за вечеря. В края на краищата тя сготви яденето. И не ми позволиха да помагам — каза майка му. — Какво те прихваща? Мислех, че харесваш госпожа Кормаки.
— Да — каза Грегор. — Да.
— Тогава върви да се измиеш и после се дръж прилично — нареди майка му.
Вратата на кухнята пак се отвори и Лизи и Бутс подадоха глави навън.
— Две минути! — заяви Лизи важно.
— Две! — повтори като ехо Бутс.
— Върви да се измиеш, Грегор — каза баща му. — После ще разкажем на майка ти как сме прекарали следобеда.
Грегор разбра. Не можеше да разговарят за Подземната страна, преди госпожа Кормаки да си тръгне. Но кой знае кога щеше да е това? До полунощ нямаше много време.
През цялата вечеря едва можеше да си намери място; щеше му се госпожа Кормаки вече да си тръгва. Чувстваше се донякъде виновен, защото тя очевидно си прекарваше чудесно. Така беше с всички — сестрите му, майка му; и дори баба му беше излязла и беше седнала на масата, вместо да се храни от поднос в леглото си. Имаше яхния и топъл хляб, а госпожа Кормаки и сестрите му бяха направили торта изненада. Беше истинско празненство. Но Грегор не можеше да се включи в забавлението; не можеше да мисли за нищо друго, освен че трябва да се върне в Подземната страна и да помогне на Арес.
Вечерята се проточи безкрайно. После всички седнаха в хола да си поприказват. Грегор се прозяваше широко с надеждата, че госпожа Кормаки ще схване намека, но тя, изглежда, изобщо не забелязваше. Най-после, към девет и половина, тя стана, протегна се и каза, че е по-добре да се прибира да си ляга.
Всички бяха толкова развълнувани, че мина още час, преди баба му, Лизи и Бутс да се приберат по стаите си. Когато майка му излезе, след като целуна всички за лека нощ, Грегор я сграбчи за ръката и без нито дума я заведе в кухнята. Баща му ги последва веднага.
— Какво има? Какво ви става на вас двамата? — попита майка му.
— Днес получих вест от Подземната страна. Отидохме и говорихме с Рипред под Сентрал парк, и Арес умира, мамо, и двамата с Бутс трябва да се върнем долу да го спасим! В полунощ! Сега! — Думите, които беше сдържал до този момент, се изляха, преди да успее да ги спре и той веднага съжали за импулсивния си изблик. По ужаса, изписан върху лицето на майка му, разбра, че не това беше начинът да съобщи новината.
— Не, не трябва! Няма! Никога няма да слезете пак на онова място! — заяви тя.
— Виж, мамо, ти не разбираш! — възкликна Грегор.
— Разбирам всичко, което ми е нужно да разбирам! Първо държаха баща ти пленник там долу с години. После двамата с Бутс изчезнахте ей-така, като дим. Грамадни хлебарки ми отвличат бебчето! Няма нищо за разбиране и нищо за обсъждане! Няма да се върнете пак там долу! Никога!
Майка му стискаше облегалката на стола толкова силно, че кокалчетата на пръстите ѝ побеляха.
Намеси се баща му. Накара я да седне и се опита да обясни положението със спокоен, разумен тон. Колкото повече говореше, толкова по-слисана изглеждаше тя.
— Какво му каза? Каза ли на онзи плъх, че ще отидат? Каза ли на Грегор, че може да отиде? — попита тя.
— Разбира се, че не съм! Но не е толкова просто — да оставим цяла една цивилизация да загине! Там долу има много добри хора. Добри хора, а също и животни, които рискуваха живота си, за да спасят мен, да спасят децата. Не можем просто да им обърнем гръб! — каза баща му.
— Аз мога — каза ядосано майка му. — Само гледайте.
— Е, аз отивам — заяви Грегор.
— О, не, нищо подобно. Не отиваш никъде, освен в леглото — каза майка му. — Сега заминавай да си измиеш зъбите. И не искам да чувам нито дума повече за това от вас двамата. — Изражението на майка му беше каменно.
Грегор усети как баща му слага ръка върху неговата.
— По-добре си лягай, синко. Едва ли ще променим решението ѝ.