Майка му прехапа устни, хвърли поглед назад към баща му и Лизи, а после влезе с краката напред в шахтата. Провря се цялата, хвана Грегор за ръка и той се пусна от решетката.
След секунди светлината от пералното помещение изчезна сред виещата се мъгла. Грегор стискаше майка си за китката и усещаше как пулсът ѝ препуска бясно. Опита се да не мисли за страха си от височини и от падане, но не можеше да го контролира. При първото си пътуване се успокояваше, като си казваше, че е само кошмар.
Но гласчето, което пискаше възхитено в ухото му, беше съвсем истинско.
— Гре-го! Мама! Бутс! Ние летиииииим!
Глава 6
— Грегор! Ще загинем! — изкрещя майка му.
— Не, мамо, нищо няма да ни стане — каза Грегор с по-спокоен тон, отколкото се чувстваше. — Хей, Нике? Може ли да яздим до долу?
Не знаеше дали прилепът го е чул, нито дали изобщо още беше наблизо, но изведнъж се озова седнал на гърба ѝ. Нике се извъртя и Грегор усети, че и майка му е вече зад него.
— Естествено, че може да яздите — каза Нике. — Както ви е най-удобно. — Гласът ѝ звучеше приятно и бодро, което беше необичайно за прилеп. Разбира се, прилепът, с който Грегор разговаряше най-често, беше Арес, а той обикновено беше доста мрачен. От друга страна, приятелят му си имаше достатъчно причини да е такъв.
— Благодаря — каза Грегор, настани Бутс пред себе си и светна фенерчето. Лъчът улови къдравите струйки мъгла. Това създаваше впечатление, че са наобиколени от красива, призрачна бяла гора. През изпаренията обаче Грегор виждаше стените на широката каменна шахта, по която се спускаха.
— Аз мога яздя прилеп — каза Бутс, като потри-ttuiue ръчички в раирания врат на Нике. — „3” като „зебра”, „3” като зоопарк. И зъб! — Напоследък азбуката доста я занимаваше.
— Очаквах само теб и сестра ти, Горноземецо Грегор. Възможно ли е този трети човек да е майка ти? — попита Нике.
— Да, тя пожела да дойде, за да види Подземната страна — каза Грегор. Мислено добави: „Да-да, пожела друг път”
— О, в Подземната страна много се говореше за великата майка на воина и на принцесата — каза Нике. — Голяма чест е да се запознаем с теб, майко на воина!
— И за мен е така — каза смутено майка му. — И може да ме наричаш само Грейс.
Грегор се ухили в мъглата. Ясно му беше, че майка му беше смутена както от дружелюбността на прилепа, така и от комплиментите.
— Ние двамата май не се познаваме, Нике — каза той.
— О, не. Не се познаваме. Но аз те видях в родното си място, когато изпълняваше „Сивото пророчество” — каза тя.
— Когато отидохме да се срещнем с кралица Атина ли? — попита Грегор. Това беше единственият път, когато беше ходил в земята на прилепите. От тавана на огромната пещера висяха стотици, може би хиляди прилепи. Той помнеше само кралицата.
— Да, майка ми — каза Нике.
— Майка ти? Тогава трябва да си принцеса — каза Грегор, малко изненадан. Тя не се беше представила като „принцеса Нике”.
— Така е, да. Надявам се, че нямаш нищо против — каза Нике и се засмя.
Най-после кацнаха и слязоха от гърба на Нике, за се проврат през пролуката в каменната шахта и да влязат в тунела.
— Сега сигурно вече не е далече до Регалия — каза Грегор, когато всички се качиха пак върху Нике.
— Хубаво. Колкото по-скоро приключим с тази среща, толкова по-добре — каза майка му.
При първото падане Грегор беше стигнал за двайсетина минути с подтичване до Регалия, но с прилеп пътуването беше много по-кратко. Неусетно се озоваха пред охраняван вход, стражът махна с ръка на Нике да продължи и под тях се появи Регалия. Беше сутрин и градът точно започваше да се раздвижва.
— О-о! — възкликна тихо майка му. Великолепният каменен град с елегантните си кули и изящни резби успя да впечатли дори нея.
Нике ги отведе във Високата зала на двореца, където ги чакаше Викус. Лицето му беше измъчено и угрижено, а очите му бяха изгубили блясъка си. Изчезването и предполагаемата смърт на Лукса му се бяха отразили. Но щом видя Грегор, Викус се усмихна с облекчение.
— Грегор Горноземеца! Знаех, че няма да ни изоставиш — каза той. — А ето я и Бутс!
— Ей, здрасти! — каза Бутс.
Грегор и Бутс слязоха от гърба на Нике и Викус видя майка им. Тя също слезе и грабна Бутс, преди малката да успее да хукне.
— He се отделяй от мен.
— Ако не ме лъжат очите, това трябва да е жената, на която Подземната страна дължи самия си живот — каза Викус и се поклони ниско на майката на Грегор. — Добре дошла и приеми най-дълбоката ни признателност, Майко на нашата светлина.