— Може да ме наричате само Грейс — каза майка му.
— Грейс — повтори Викус, сякаш опитваше вкуса на думата. — Подобаващо име за човек, който ни помогна толкова много. — Аз съм Викус.
— Аха. Е, къде е тази среща? — попита майката на Грегор, като премести Бутс в другата си ръка.
— Сега, след като кацнахте, приготовленията може да започнат. Кръвта на делегатите трябва да се изследва за чума. Простете за неудобството, но трябва да ви вземем кръв — каза Викус.
— Но ние нямаме чума! — възкликна майката на Грегор, видимо разтревожена от тази мисъл.
— Надявам се. Но според нашите лекари Арес е прихванал чумата, когато е бил нападнат от мушици при пътуването до Лабиринта. Тъй като и двете ви деца са присъствали, когато е бил ухапан, а Грегор е бил в близък контакт с него през следващите няколко дни, изключително важно е да изследваме кръвта им — каза Викус. — Освен това трябва да изключим възможността децата да са предали болестта и на вас.
На Грегор не му беше минало през ума, че двамата с Бутс може да са били изложени на опасността от чумата. Сега си спомни как прегледа кожата на Арес заедно с Лукса, преди да намажат с лекарство местата, където мушиците го бяха ухапали. Пръстите му бяха покрити с кръвта на Арес. А в онзи момент по цялата си ръка имаше отворени рани от пипалата на нападналата ги сепия. Кръвта на прилепа може би беше проникнала в раните…
ТОПЛОКРЪВНИ, СЕГА ПО КРЪВТА ВИ СЕ НОСИ СМЪРТТА…
Майка му протегна свободната си ръка и го дръпна до себе си.
— Но… ако са били изложени на чумата, досега щяха да се разболеят, нали? — каза тя. — Искам да кажа, щяха да проявяват някакви симптоми, нали?
— Не знам — отговори Викус. — Някои същества се разболяват за броени дни, други, изглежда, не Проявяват симптоми в продължение на месеци. Болестта е коварна.
Майката на Грегор го прегърна силно и двамата последваха Викус по коридора и влязоха в ярко осветена стая. Една дребна жена се беше навела над маса, отрупана с медицинско оборудване. Имаше стъклени епруветки с течности, маслена лампа със син пламък и някакъв странен уред, за който Грегор Предположи, че е микроскоп.
— Доктор Нивийв… — каза Викус и жената буквално подскочи. Едно предметно стъкло излетя от ръката ѝ и се разби на пода.
О-о! — възкликна тихо д-р Нивийв. — Още едно се счупи. He се тревожете, не беше заразено.
— Простете, че ви стреснах — каза Викус. — От-както ни сполетя Проклятието на топлокръвните, всички сме изнервени. Това е доктор Нивийв, нашият най-добър специалист в изследването на чумата. Нивийв, ще ми позволите ли да ви представя Горноземеца Грегор, сестра му Бутс и почитаемата им майка Грейс.
Нивийв бързо ги огледа с напрегнати, бледовиолетови очи.
— Здравейте. Не можете да си представите колко се радваме, че сте тук.
— Трябва да бъдат изследвани преди срещата — каза Викус.
— Да, да се заемаме възможно най-бързо — каза Нивийв, като си сложи чифт прилепнали ръкавици. Взе кръв от пръстите на всички и се наведе над микроскопа. С един бърз поглед обяви, че майка му и Бутс са чисти. Но когато надникна в предметното стъкло с кръвта на Грегор, лекарката се намръщи и намести микроскопа няколко пъти.
„Кажете ми го направо” помисли си Грегор. „Имам чума. Знам, че имам”.
За негово облекчение Нивийв вдигна глава и за пръв път им се усмихна.
— Всички са чисти.
Грегор издиша шумно.
— Сега какво?
— Сега, ако седнеш, ще прегледам кожата на главата ти за бълхи — каза Нивийв.
— Бълхи ли? Това момче няма бълхи — заяви възмутено майка му.
Грегор не се сдържа и се засмя.
— Ние дори нямаме домашен любимец.
— Съжалявам, но е много важно да го направим — каза Викус. — Бълхите пренасят чумата от едно живо същество на друго. Ранното установяване на този факт от Нивийв обяснява защо в Регалия имаме само три случая, а стотици плъхове са се разболели.
Изведнъж проверката за бълхи вече не звучеше толкова смешно.
След като се установи, че никой няма бълхи, Викус им предложи да си починат преди срещата.
— Ще мине поне още час, преди да бъдат изследвани всички участници. Елате да се освежите.
Викус ги заведе в красива стая. По стените бяха изваяни нежни, виещи се фигури. Около бумтящата камина бяха подредени елегантни мебели. Имаше дори саксии с разцъфнали розови цветчета. Поднесоха им изискана храна, а двама музиканти влязоха със струнни инструменти и попитаха дали майката на Грегор желае музика. Грегор предположи, че цялото това показно гостоприемство сигурно е заради нея. Двамата с Бутс никога не бяха получавали подобно внимание.