— Не ми каза, че е толкова хубаво — отбеляза майка му.
— Обикновено не е. Мисля, че някой се опитва да те впечатли — каза той и добави: — Майко на нашата светлина.
Тя завъртя очи, но той видя, че беше доволна.
Грегор я погледна как седи на канапето, все още със сервитьорската си униформа, и си помисли, че ако някой заслужава към него да се отнасят като към звезда, това е майка му. Самият той с удоволствие би останал — музиката не приличаше на никоя друга, която беше чувал досега, — но трябваше да свърши нещо.
— Ще изтичам до банята — каза той на майка сй.
Щом излезе навън, наистина хукна, но не към банята. Насочи се към първото стълбище и заслиза по него, като вземаше по две стъпала наведнъж. Болницата беше на едно от по-ниските нива. Сигурно там държаха Арес.
Или започваше да се ориентира по-добре из двореца, или просто извади късмет, защото намери бързо болничното крило. Лекарите долноземци бяха изненадани, че го виждат, и още по-изненада-ни от молбата му.
— Да — каза един лекар колебливо. — Възможно е да го видиш. Но не може да разговаряте. Държим го под карантина зад дебели стъклени стени.
— Добре, тогава само ще… нали се сещате, ще му махна с ръка или нещо такова. Искам да види, че съм тук — каза Грегор. Ако Рипред беше прав и Арес се държеше само защото мислеше, че Грегор идва, трябваше да му се покаже.
Лекарят го поведе към дълъг коридор.
— Ето там. По коридора и вдясно. Сигурно знаеш… че е много болен.
— Знам — каза Грегор. — Няма да направя нищо, с което да го разстроя, или нещо подобно. — Знаеше, че около хората в болниците трябва да се пази тишина. Преди лекарят да размисли, Грегор тръгна бързо по коридора. Внезапно изпита вълнение при мисълта, че ще види приятеля си след всичките тези месеци. Искаше Арес да знае, че сега всичко ще се оправи. Беше тук. Щяха да открият лекарство. Щяха отново да летят заедно. Ускори крачка и с усилие се сдържа да не затича. Зави надясно и тръгна по друг коридор. От едната страна имаше дълга стъклена стена.
Грегор погледна през стъклото и видя прилепа си.
После се наведе и повърна.
Глава 7
Грегор се преви надве и изхвърли вечерята си върху каменния под, като опръска стъклената стена и ботушите си. Последва втори пристъп и той повърна отново. И после пак.
Нечия студена ръка докосна врата му и съчувствен женски глас каза:
— Ела, Горноземецо. Ела с мен.
Жената го отведе в близката баня. Хвана се с две ръце за тоалетната чиния. През нея непрестанно течеше вода и отмиваше всичко. Грегор реши, че е свършил, но после образът на Арес изпълни съзнанието му и той започна пак да повръща.
Арес лежеше проснат по гръб, с неудобно изпънати криле. Цели кичури от лъскавата му черна козина липсваха. На тяхно място имаше пурпурни мехури, големи колкото пъпеши. Някои се бяха спукали и отвътре се процеждаше кръв и гной. Езикът на прилепа, обложен в бяло, висеше от устата му. Главата му беше наклонена назад под странен ъгъл и Арес с труд си поемаше въздух. Грегор не беше виждал нищо толкова страшно през живота си.
Освободи се от обяда, а вероятно и от закуската, а после продължи да се разтърсва от пристъпи още известно време, докато вече не излизаше нищо.
Тялото му се обля в пот, а ръцете и краката му трепереха. Най-после се изправи.
— Съжалявам. Много съжалявам — каза той. Изпитваше смущение и срам от реакцията си при вида на Арес.
— Недей. Много хора реагират по същия начин, когато за пръв път видят жертва на чумата. Съпругът ми, прочут и храбър войник, припадна на секундата. Други издържат на гледката стоически, но после сънуват кошмари и се будят с писъци. Много е страшно — каза жената.
— Арес не ме видя, нали? — попита Грегор. Щеше да е ужасно, ако неговият прилеп го е видял да повръща само при вида му.
— Не, спеше. Не се измъчвай с мисли, че си го наскърбил — каза жената. — Ето, изплакни си устата. — Пъхна каменна чаша в ръката му, той се изплакна и изплю водата в тоалетната.
— Това няма да се повтори. Беше само от шока — каза Грегор.
— Знам — каза жената.
Грегор вдигна поглед и видя лицето ѝ за пръв път. В него имаше нещо познато, но беше сигурен, че не я познава.
— Лекарка ли сте тук?
— Не, и аз съм посетител като теб. Идвам от Извора. Казвам се Сузана — представи се жената.
— О, вие сте майката на Хауард — каза Грегор. Ето нищо му изглеждаше позната. Беше майка на един от спътниците на Грегор в мисията за откриването на Гибелния. Това означаваше също и че е дъщеря на Соловет и Викус. И леля на Лукса. Тук всички изглежда бяха роднини