— Да, синът ми много те цени — каза Сузана. — Ти си спасил живота му, когато го обвиниха в държавна измяна.
— Трябваше да го наградят с медал, или нещо подобно. Беше невероятен по време на цялото пътуване — каза Грегор.
— Благодаря ти — каза жената. После очите ѝ се наляха със сълзи.
— Добре ли сте? — попита Грегор. Да не беше казал нещо, с което да я разстрои?
— Толкова добре, колкото може да бъде някой при тези обстоятелства — каза тя, а после намокри една кърпа и избърса с нея лицето на Грегор. Той не се възпротиви. Майката на Хауард имаше пет деца и сигурно беше виждала доста от тях да повръщат.
— Как е Хауард? И той ли е в Регалия? — попита Грегор.
Сузана се вгледа в него за миг.
— Разбира се, ти не знаеш. Да, в Регалия е. Всъщност е само на няколко крачки от нас.
— Значи е в болницата? Не е болен, нали? — Грегор започна да проумява истината. — О, не, не искате да кажете, че е… нали не е болен от…?
— От чума, да — каза Сузана. — Но му поставиха диагнозата съвсем наскоро. Хвъркачът, Андромеда, също. Затова много се надяваме, че си пристигнал навреме. Че може да се намери лекарство и те няма да… — Тя прехапа устни.
Значи Хауард се беше заразил. А също и Андромеда. Тя беше прилепът, обвързан в клетвен съюз с Марет — войникът, който беше начело на мисията за откриването на Гибелния. По време на това пътуване рояк мушици на един остров оглозгаха до кости Пандора, прилепа на Хауард. После нападнаха и Арес, който едва се спаси. Хауард беше почистил и превързал раните на Арес, а Андромеда спа, притисната към него. Нищо чудно, че Викус поиска да изследват кръвта на семейството на Грегор веднага щом кацнаха в Регалия. Бутс не беше контактувала много с Арес, но сигурно беше истинско чудо, че кръвта на Грегор е чиста.
— Не мога да повярвам, че и аз не съм я прихванал — промърмори той.
— Навярно като горноземец имаш някакъв имунитет, какъвто долноземците не притежават — каза Сузана.
— Може би — каза Грегор. Майка му винаги много внимаваше да ги ваксинира навреме. Но едва ли го бяха ваксинирали срещу нещо подобно на това, от което страдаше Арес.
Взе влажната кърпа и се помъчи да си почисти ботушите.
— Може ли да ги видя? И тримата? Ако обещая да не повърна? — попита Грегор.
— Разбира се. Сигурна съм, че за тях видът ти ще е ободряващ като самата светлина — каза Сузана.
Тя поведе Грегор обратно по коридора със стъклените стени. Някой вече беше почистил повръщаното и подът и стъклото блестяха от чистота.
Грегор събра смелост и погледна отново Арес. Този път изпита единствено дълбока скръб заради мъките, които неговият прилеп — неговият приятел — сигурно преживяваше.
— О, боже! — възкликна той. — Колко време може да изкара така?
— Не знаем. Но силата му е почти легендарна — отговори Сузана.
Грегор кимна, но се запита дали това е добре. Ами ако означаваше, че Арес ще страда по-дълго от другите, преди да умре?
Крилото на Арес потрепна и той отвори очи. Отначало погледът му беше нефокусиран, но когато спря върху Грегор, прилепът го разпозна. Грегор събра всяка частица сила, която имаше, и отправи към Арес усмивка, която — надяваше се — беше насърчителна. Притисна дясната си ръка върху стъклото и видя как Арес повдигна левия си нокът на няколко сантиметра. Това беше най-близкото подобие до сключването на ръка и крак, което показваше, че са клетвени съюзници.
Арес пак затвори очи, а Сузана хвана Грегор за ръка.
— Хауард и Андромеда не са толкова зле. Ела с мен — каза тя.
Грегор я последва по коридора до друго помещение със стъклени стени. Хауард и Андромеда седяxa един срещу друг на пода с шахматна дъска между тях. Хауард имаше само един видим пурпурен мехур колкото орех отстрани на врата си. Златисто-черната козина на Андромеда изглеждаше здрава и лъскава, както винаги. Сузана почука по стъклото и двамата вдигнаха поглед. Изражението върху лицето на Хауард, когато ги видя, беше толкова възторжено, че на Грегор не му се наложи да се усмихва насила. Хауард и Андромеда се приближиха. През дебелото стъкло не се чуваше нищо, но Грегор беше сигурен, че Хауард възкликна:
— Грегор! Ти дойде!
— Да, тук съм — отвърна Грегор.
Хауард обърна глава, за да чуе какво му казва Андромеда, а после изрече към Грегор само с устни:
— Бутс?
Грегор кимна.
— И Бутс е тук.
В този момент вратата в дъното на стаята се отмори. Влезе жена, облечена в защитно облекло, която носеше табла с лекарства. Тя нареди на Хауард и Андромеда да се върнат в леглата си.