— Това Нивийв ли е? — попита Грегор. — Тя изследва кръвта ми.
— Да, тя лично лекува всички случаи на чума — каза Сузана.
— Това не е работа за бъзливци — каза Грегор, иидя, че Сузана не разбра и добави: — Човек трябва да е смел, за да прави това.
— О, да. Нивийв е изключително отдадена на работата си — каза Сузана. — Твърдо решена е да се справим с Проклятието на топлокръвните.
Хауард си съблече ризата и Грегор реши, че трябва да остави приятелите си на спокойствие. А и майка му сигурно вече се чудеше къде е изчезнал. Трябваше да се върне, преди да започне да се тревожи.
Грегор тръгна обратно през болничните коридори и като минаваше покрай една стая, чу познат глас:
— Горноземецо!
Видя Марет, който седеше на леглото.
— Здравей, Марет! — поздрави го Грегор. — Приятелю, радвам се да те видя! — Не добави „жив”, но точно това си помисли. При последната им среща Марет лежеше в безсъзнание и облян в кръв, след като едно морско влечуго го беше захапало за крака.
Марет взе нещо, стана от леглото и тръгна да го посрещне. Едва сега Грегор видя, че пострадалият му крак беше ампутиран. Бяха останали само няколко сантиметра от бедрото.
— Кракът ти… — Думите излязоха от устата му, преди да успее да ги спре.
— Да — каза Марет, като се подпираше на патерицата. — Мъча се да съм като Темп и да ми порасне нов крак.
— Да — каза тихо Грегор. — Това ще е много хитро.
Когато ги нападнаха сепиите, хлебарката изгуби два крака, но Рипред каза, че в Мъртвата земя са ѝ пораснали отново.
— Не можаха да го спасят. Инфекцията се разпространи много надълбоко. Но за какво ми е крак, когато мога да летя с Андромеда? — каза Марет. Като спомена за прилепа си, той прокара ръка по очите си.
— Тя ще се оправи, Марет — каза Грегор. — Срещата ще започне всеки момент. Трябва да има някакво лекарство. Ще го открият.
— Така се надявам и аз — каза Марет, като се овладя. — Изследваха ли те? Кръвта ти чиста ли е?
— Добре съм. Бутс също. А сигурно и ти си добре, щом като не си зад стъклена преграда — каза Грегор.
— Да, кой знае как. Не го проумявам напълно — каза Марет. — Как някои от нас се спасиха от чумата.
— Знам. Странно е — каза Грегор.
— Всички толкова се страхуваха, че няма да дойдеш. Но аз бях сигурен — каза Марет.
— Разбира се, че дойдох. Искам да кажа, става дума само за няколко часа — отвърна Грегор.
Марет изглеждаше объркан.
— За няколко часа? Викус ли ти каза така? — попита той.
— Да, каза, че ви трябваме само за срещата. После можем да се приберем у дома — каза Грегор. — Някой друг ще намери лекарството.
— Викус ти е казал така? И няма да потеглиш на мисия заедно с гризачите, за да намерите лекарството? Сигурен ли си? — каза Марет.
— Така каза. — Грегор се замисли за момент и се поколеба. — Чакай… Не, Викус не ми го каза лично.
Изпрати Рипред да ми съобщи… Но Рипред не би ме излъгал…
Изведнъж Грегор осъзна с ужас нещо. Да, Рипред би го направил. Би излъгал. Ако мислеше, че това е единственият начин да доведе Грегор и Бутс в Подземната страна, Рипред не би се поколебал да го излъже.
Глава 8
Грегор бързо тръгна обратно през двореца и се сблъска с Викус, майка си и Бутс пред елегантно обзаведената стая. Трябваше да поговори с Викус за цялата тази история с намирането на лекарството, но не можеше да го направи пред майка си. Може би Марет грешеше, а Рипред беше прав. Може би лекарството щеше да бъде открито в някоя лаборатория, а не в опасна мисия в неизвестна посока. Може би всичко беше недоразумение.
— Къде беше? — възкликна майка му. — Мислех, че отиде само до тоалетната.
— Да, но… повърнах — каза Грегор. — И мина време, докато стомахът ми се оправи.
— Лошо ли ти е? — Майка му веднага постави ръка на челото му.
— Не, мамо, сега се чувствам добре — каза Грегор.
— Е, яденето беше доста тежко. А и цялото това летене насам-натам. Никога не си имал особено здрав стомах — каза тя и добави към Викус: — На дълги пътувания му прилошава в колата. Винаги трябва да имаме подръка найлонова торбичка.
Грегор се притесняваше, че майка му все ще каже нещо такова. Баща му никога не би разправял пред кората как воинът трябва да си носи найлоново пликче, когато пътува. А това дори не беше истина, защото от летенето с прилепи не му ставаше лошо. И все пак, това беше по-добре, отколкото да ѝ каже, че е видял Арес.