— Добре съм, мамо. Стана ли време за срещата?
— Да, хайде да потегляме към арената — каза Викус.
Нике и Еврипид, едрият сив прилеп на Викус, отведоха всички до овалната арена, която се използваше за спортни състезания и военно обучение. Игрището беше покрито с мек, пружиниращ мъх, а високите трибуни, можеха да поберат голяма тълпа. Арената се намираше в покрайнините на Регалия и беше отделена от града с високи каменни порти. От другата страна на полето, срещу портите, имаше няколко тунела, някои — на земното ниво, други — високо във въздуха, през които се излизаше от града.
Когато влетяха на арената, трибуните бяха празни. Повечето участници в срещата бяха долу на полето. Всичките три вида — прилепите, хлебарките и плъховете — стояха в отделни групи и не общуваха помежду си. На Грегор му заприлича на състезание по бягане, когато преди старта отборите се събират на стадиона да загряват, всеки — в екип с различен цвят.
— Готова ли си да си намериш нови приятели? — обърна се Грегор към майка си, като се опита да звучи оптимистично.
Тя стисна с отвращение устни, докато се взираше надолу към менажерията от грамадни същества от Подземната страна.
— Кажи ми пак, кой на чия страна е?
Грегор поклати глава.
— Малко е сложно. Главното е, че повечето хора и плъхове се мразят помежду си. Прилепите са много близки с хората. Хлебарките искат само никой да не ги закача. Но обичат Бутс. Така че ако тя се появи, се появяват и те. Пророчеството гласи, че всички са нужни, за да бъде открито лекарството.
Нике и Еврипид ги оставиха на полето и се присъединиха към група от четири прилепа, сред които и кралица Атина, кацнали върху ниски каменни блокчета.
На десетина метра от тях седяха Рипред и други два плъха. И тримата Чоплеха с нокти от козината си някакъв жълт прах и бяха напълно погълнати от Това занимание.
— Какво е това по козината им? — обърна се майката на Грегор към Викус, като оглеждаше с отвращение плъховете.
— Прах срещу бълхи. Само като предпазна мярка. Кръвта им не беше заразена с чума, но всички имаха бълхи, а не можем да рискуваме насекомите да влязат в града — каза Викус.
Малко встрани търпеливо чакаха пет-шест хлебарки. Едната антенка на водача им беше огъната.
— Темп! — провикна се Бутс. — Виждам Темп! — Тя се измъкна от ръцете на Грегор и хукна към хлебарките.
— Бутс! — Майка му тръгна след нея, но Грегор я улови за ръка и настойчиво прошепна в ухото ѝ:
— Не, мамо, недей! Това е Темп! Без него тя нямаше да е жива! Хлебарките я обожават. Не разваляй всичко!
— Моля? — каза майка му, като повдигна вежди.
— Искам да кажа, бъди учтива — каза Грегор смутено. Вкъщи никога не се разпореждаше така с майка си. — Моля те.
Майка му погледна пак към хлебарките и се поколеба. Трепна, когато Темп седна на задните си крака, а Бутс се втурна право в шестокраката му прегръдка.
— Ей, здрасти! Здрасти, Темп! Ти събудил се! — възкликна тя.
— Темп събудил се, да, Темп — каза хлебарката.
Бутс отстъпи назад и го огледа любопитно. После започна да брои краката му.
— Един — два — три — четири — пет — шест! Всичките са!
— Харесваш ли новите ми крака, харесваш ли? — попита Темп.
— Да-а! Ти повозиш Бутс? Отидем да язди сега? — каза Бутс.
Темп приклекна по корем, Бутс се покатери на гърба му и двамата хукнаха из полето.
— Ела да се запознаеш с хлебарките. Много са мили — каза Грегор.
Майка му го изгледа така, сякаш се е побъркал, но му позволи да я отведе при насекомите. Темп пристигна с Бутс.
— Виждате ли? Това е мама! — обяви Бутс, като слезе от Темп, изтича при майка си и увисна на ръката ѝ.
Хлебарките изглеждаха смутени от новината. Грегор ги чу как шушукат помежду си.
— Дали е тя заличителката, дали е тя? Дали е тя заличителката? — Всички се поклониха ниско до земята.
— Добре дошла, Създателко на принцесата и Най-страховита заличителко — каза Темп.
— Как ме нарича? — обърна се майката на Грегор към него.
— Ъ-ъ, май каза: „Създателко на принцесата и Най-страховита заличителко” — отговори Грегор.
— Какво значи това? — попита майка му.
— Че си майка на Бутс и… да погледнем истината ѝ очите, мамо, ти наистина заличаваш от лицето на земята много хлебарки — каза Грегор.
— Е, нямам намерение да заличавам тези грамадни създания! — заяви майка му и се намръщи.
— Хей, това име не съм го измислил аз! — възрази Грегор.
— Добре, слушайте сега внимателно, хлебарки — каза майка му.