Бълхите скачаха като обезумели от горящия прилеп.
— Към кралската ложа! — нареди Викус. — Никой да не влиза в града!
Кралица Атина направи рязък завой във въздуха и ги понесе към ред седалки високо на арената. Това напомни на Грегор за ложите на стадиона на „Янките”, където седяха богатите зрители. Сигурно оттук кралското семейство гледаше спортните състезания.
Още щом кацнаха, Нивийв ги накара да се разпръснат.
— Стойте на колкото може по-голямо разстояние един от друг.
Грегор се отдалечи от майка си и кралица Атина, но нямаше намерение да пусне Бутс на земята. Тя щеше веднага да хукне нанякъде, може би към парапета на ложата, а бяха наистина много високо.
Майка му тръгна към тях, но Нивийв ѝ махна да се отдръпне.
— Не! Стой настрана!
Лекарката отвори чантичката на колана си и измъкна нещо, което приличаше на елегантно шишенце за парфюм. Отстрани имаше помпичка за пръскане. Тя затвори очи, насочи я към себе си и стисна помпичката. Облачета жълт прах се посипаха по кожата и дрехите ѝ. Приличаше на същото нещо, което плъховете се опитваха да махнат от козината си. Прах срещу бълхи.
Нивийв обиколи бързо ложата и напръска всички.
— Втрийте го в кожата и косата си. Покрийте всеки сантиметър от телата си — нареди тя.
Когато стигна до Грегор, той закри с ръце очите на Бутс и после замижа. Усети как прахът покрива кожата му. Имаше остър, горчив мирис. Когато Нивийв продължи към майка му, Бутс кихна и го изгледа изненадано.
— Ти жълт — каза тя.
— И ти — каза Грегор, като разтриваше праха в косата ѝ. — А с коя буква почва „жълто”?
— „Ж”! — каза Бутс. — „Ж” като „жълто”!
— И какво още? — каза Грегор, за да я разсейва, докато разтриваше праха по кожата ѝ.
— „Ж” като жаба! „Ж” като „жираф!” — каза Бутс. Тя никога не беше виждала жираф, освен в буквара си. Като стана въпрос, Грегор също не беше виждал жираф. Вероятно никой нямаше дори да е чувал за жираф, ако не беше сред малкото животни, които започват с „Ж”.
Само след няколко минути цялата група прилепи и хора беше обработена с праха срещу бълхи.
— Мисля, че вече е безопасно да се съберем — каза Нивийв.
Всички се събраха в средата на ложата. Долу на полето овъгленото тяло на прилепа лежеше в локва вода. Огънят беше изгасен.
— Прилеп болен. Прилеп иска сок — каза Бутс, защото щом настинеше, първото нещо, което получаваше, беше чаша сок.
— Той спи сега. Ще пийне сок, като се събуди — каза Грегор. Никога не можеше да измисли как да каже на Бутс, че някой е умрял.
— Ябълков сок. — Бутс клекна и започна да рисува завъртулки във финия слой жълт прах, който покриваше пода.
— Дайте заповеди да дезинфекцират цялото игрище — извика Соловет на един страж, който кръжеше, яхнал прилепа си, близо до ложата. — Чакайте! Стражът остана да изчака, докато тя се обърна към лекарката: — Това ще бъде ли достатъчно, Нивийв?
— Трябва да напръскат и тунелите, които извеждат от арената — каза Нивийв. — Бълхите няма да могат да влязат в Регалия, щом каменните порти са затворени, нито да скочат толкова високо чак до пейките. Но някои може вече да са проникнали в тунелите и да са влезли в останалата част от Подземната страна. Трябва да приберем стражите оттам и да прегледаме кожата им за ухапвания.
— Направете каквото каза доктор Нивийв — нареди Соловет на стража.
— А гризачите и пълзливците? — попита Викус.
— Бълхите не могат да проникнат през слоя от отрова по гризачите и не могат да ухапят пълзливците. Всички са в пълна безопасност — каза Нивийв.
— А ние, които сме тук? — попита Викус.
— Ако някоя бълха е стигнала до нас, което е съмнително, то тя вече е мъртва. Лекарите в Регалия ще ни прегледат за ухапвания — каза Нивийв.
— Ние няма… — изрече задавено майката на Гре-гор. — За нищо на света няма да се върнем в Регалия!
— Моля те, Грейс, знам, че това е много неочаквано и разстройващо… — започна Викус.
— Отиваме си вкъщи! Дойдохме на срещата ви! Обещахте, че това е всичко, което трябва да на правим! Така че сега кажете на този прилеп да ни отведе у дома! — възкликна майка му, сочейки като обезумяла към Нике.