— Тъкмо отивам в лабораторията, където изследвам тази болест. Искаш ли да дойдеш с мен? — попита лекарката. — Извън Регалия е, но ще им е нужно известно време, преди да подновят срещата за обсъждане на лечението.
Нике полетя и ги изведе от двореца. Прелетяха над арената и Грегор видя, че тялото на прилепа е отнесено, а мъхът на игрището е покрит с жълтия прах срещу бълхи. Пътуваха през един тунел, като взеха факли от поставките по стените. Когато тунелът започна да се разклонява, Грегор разбра, че е идвал тук и преди.
— Пещерата на Арес не е ли наблизо? — попита той.
— Мисля, че да. Никога не съм ходила там — от върна Нивийв. — Казват, че е добре скрита. Точно за това на Хауард и Андромеда са им трябвали няколко дни да открият Арес и да го доведат в болницата.
— Не е дошъл, защото се е почувствал зле? — попита Грегор.
— Не, Викус не беше получавал вест от него от няколко седмици. Затова Хауард и Андромеда тръгна ли да търсят пещерата му. Вече бил толкова болен, че се наложило да го носят — каза Нивийв.
Грегор си представи Арес, сам и болен в пещерата си. Малкото му близки приятели бяха мъртви или изчезнали. А Грегор, неговият клетвен съюзник, беше неоткриваем.
— Горкият Арес.
— Да — каза Нивийв. — Арес се превърна в обект на големи гонения и презрение, без да има вина, и това е резултатът.
Грегор се изненада от думите ѝ, защото Арес не срещаше много съчувствие и симпатия в Подземната страна. Отнасяха се към него с дълбоко недоверие и повечето хора и прилепи искаха смъртта му. Грегор изпита прилив на топлота към Нивийн заради състрадателното ѝ отношение към неговия съюзник.
— Познавахте ли го добре? — попита Грегор.
— Не добре. След като ти напусна Регалия, Арес Не пожела да се върне в града, опасявайки се, че отново ще го затворят в тъмницата. По указания на Викус продължих да се грижа за раните от ухапванията на мушиците по гърба му в лабораторията си. Дори тогава, Арес идваше само много късно нощем, когато там бях само аз.
— Признателен съм ви, че сте го направили — каза Грегop.
— Както казах, според мен с него се отнесоха несправедливо — отвърна Нивийв.
Лабораторията ѝ се намираше в няколко свързани една с друга пещери. Дългите каменни плотове бяха покрити с всевъзможно лабораторно оборудване. Един поток беше отклонен в тесен канал и течеше в дъното на една от пещерите. В лабораторията работеха няколко души. Имаше и няколко прилепа, които бяха наведени над микроскопи и от време на време разговаряха с хората.
Нивийв въведе Грегор в едно помещение, отделено от останалата част на лабораторията с тежка каменна врата.
— Тук провеждам изследването си — каза тя и затвори грижливо вратата след себе си.
Имаше епруветки, стъкленици и няколко микроскопа. Покрай стената бяха подредени четири големи стъклени съда, вместени в каменни ниши. Заприличаха му на охладители за вода. Грегор се приближи да разгледа единия. Навсякъде из него пълзяха черни петънца. Бълхи. В светлината на факлата му се отрази лъскава червена локва на дъното на съда. Грегор осъзна, че това беше кръв и отскочи назад. Закачи с ръка съседния съд и той се наклони, но Грегор успя да го задържи. За щастие беше празен.
— Съжалявам! Много съжалявам — каза Грегор, като изправи съда.
— Добър рефлекс — каза Нивийв с висок писклив смях. — Слава богу, защото тези се изработват специално за чумата и не е лесно да се заменят с нови чаках няколко месеца, докато получа този, когато предишният се счупи. Смятам да го използвам за изпробването на една особено обещаваща проти воотрова.
Грегор сложи факлата в една поставка и пъхна ръце в джобовете си, за да не се блъсне в още нещо. Само това му липсваше сега — да провали някои експеримент, който можеше да спаси живота на всички.
Лекарката му разказа каквото знаеше за чумата. Пренасяше се по кръвен път, не по въздуха, което означаваше, че не може да се заразиш, ако някой кихне в лицето ти, а само ако кръвта му проникне във вените ти. Тук на сцената се появяваха бълхите Те пренасяха болестта от едно топлокръвно съще ство на друго.
— При много видове чума насекомите също загиват. Не като топлокръвните, но бактериите се размножават в тялото им и ги убиват. При тази чума не е така. Според нас не е умряло нито едно насекомо нито пък риба или люспесто създание. Именно затова се нарича Проклятието на топлокръвните, а не „Проклятието на Подземната страна” — обясни Нивийв.
— Рипред каза, че в Регалия можете да лекувате симптомите — каза Грегор.
— Да, можем да облекчим болките, да понижим температурата, да даваме сънотворни лекарства, но те не лекуват чумата — каза Нивийв. — Опитваме се сами да намерим лечение, ако твоето търсене се окаже неуспешно. Макар почти никой да не вярва, че е възможно — каза Нивийв със слаба усмивка. — Аз вярвам, че можем, но ще мине дълго. Време.