Пералното помещение! Докато тя вземаше прах за пране и препарат за отстраняване на петна от килера, Грегор се опита да си измисли извинение защо не може да я придружи. Едва ли можеше да каже: „О, не мога да сляза там долу, защото майка ми се страхува, че ще изскочи гигантски плъх, ще ме завлече на километри под земята и ще ме изяде”. Ако се замислиш, почти не съществуваше основателна причина някой да не може да отиде в пералното помещение. Затова отиде.
Госпожа Кормаки напръска изтривалката с препарат за отстраняване на петна и я пъхна в пералнята. Пръстите ѝ все още бяха премръзнали и тя с труд намери монети от двайсет и пет цента в портмонето си с дребни пари. Изпусна една на циментовия под и тя се търкулна през помещението, като спря със звънтене до последната сушилня. Грегор отиде да я вземе. Когато се наведе да вземе монетата, нещо привлече погледа му и той си удари главата в сушилнята.
Грегор примигна, за да се увери, че не му се привиждат неща. Не му се привиждаха. Там, между рамката на решетката и стената, беше пъхнат свитък.
Глава 2
— Хей, удари ли се? — попита госпожа Кормаки, докато слагаше прах за пране в пералнята.
— Не, няма ми нищо — каза Грегор и разтърка удареното място. Вдигна монетата от четвърт долар и устоя на изкушението да измъкне свитъка от решетката. Помъчи се да си придаде вид, сякаш нищо не е станало, и върна монетата.
Госпожа Кормаки я пъхна в машината и я включи.
— Готов ли си да хапнем нещо за обяд? — предложи тя.
На Грегор не му оставаше да направи нищо, освен да я последва до асансьора. Не можеше да прибере свитъка пред нея. Тя щеше да поиска да разбере какво е това, а тъй като вече беше подозрителна относно историите, с които прикриваше времето, прекарано от семейството му в Подземната страна, едва ли щеше да измисли убедителна лъжа. Той не беше успял да измисли дори оправдание да не влиза в пералното помещение!
Върнаха се горе и госпожа Кормаки стопли домашна пилешка супа и сипа големи порции. Грегор ядеше механично, като слушаше само с половин ухо и се мъчеше да поддържа своята част от разговора. Довършваха тортата, когато госпожа Кормаки хвърли поглед към стенния часовник и каза:
— Изтривалката сигурно вече е готова за сушилнята.
— Отивам! — Грегор скочи на крака толкова бързо, че събори стола си. Той го вдигна обратно кол-кото можеше по-спокойно. — Извинявайте. Отивам да сложа изтривалката в сушилнята.
Госпожа Кормаки го изгледа особено.
— Добре.
— Искам да кажа, не е нужно да сме двамата, за да сложим една изтривалка в сушилнята — каза Грегор, като сви рамене.
— Прав си за това. — Тя пъхна в ръката му няколко монети по четвърт долар и продължи да го наблюдава внимателно. — А защо вие вече не използвате нашето перално помещение?
— Какво? — Въпросът го свари неподготвен.
— Защо двамата с майка ти ходите чак до пералнята при месарницата? — попита тя. — Цената е същата. Проверих.
— Защото… пералните машини… там… са по-големи — каза Грегор. Това наистина беше така. Не беше пълна лъжа, макар и да не беше цялата истина.
Госпожа Кормаки го изгледа изпитателно, а после поклати глава:
— Отивай за изтривалката — каза тя кратко.
Асансьорът никога не се беше движил толкова бавно. Едни хора се качваха, други слизаха, една жена задържа вратата, както му се стори, цял час, докато детето ѝ изтича обратно до апартамента им да си вземе шапка. Когато най-после стигна до пералното помещение, Грегор трябваше да изчака някакъв мъж, който очевидно не си беше прал дрехите от близо месец, да зареди шест перални.
Грегор пъхна изтривалката в сушилнята до решетката и се засуети около нея, докато мъжът си тръгна. Веднага щом хоризонтът беше чист, се наведе и издърпа свитъка от решетката. Пъхна го в ръкава на суичъра си и се отправи навън. Без да си прави труда да взима асансьора, тръгна нагоре по стълбите. Изкачи се на първата площадка и седна. Никой нямаше да го смущава тук, не и когато асансьорът работеше.
Измъкна свитъка от ръкава на суичъра си и го разви с треперещи ръце. Там пишеше:
Скъпи Грегор,
Изключително наложително е да се срещнем.