— Ако е така, няма да е лошо да разкажеш на всички — каза Грегор. Тогава може би топлокръвните нямаше да се държат така презрително с насекомите.
— Ако ни е спасил, ще се превърна в най-големия досадник в Подземната страна, защото няма да говоря за нищо друго — каза Рипред. — Лети високо, момче.
— Бягай бързо като реката, Рипред — пожела му Грегор. Нике се издигна високо и се отправи навън от Лозето.
Обратният път до езерото в земята на мишките, където Аврора беше отвела Хазард и Бутс, беше изненадващо кратък. Едва се бяха докоснали до земята, когато Хазард попита:
— Къде е баща ми? Къде е Фрил? Ще дойдат ли скоро?
Лукса отправи към Грегор тъжен поглед. На Грегор му хрумна, че никой не знаеше по-добре от Лукса какво щеше да преживее Хазард. Тя слезе от гърба на Нике и взе ръцете на Хазард в своите.
— Те няма да се върнат, Хазард. Наложи се да се бием, за да спасим звездната сянка. Хамнет и Фрил загинаха в битката със секачите. Съжалявам.
В продължение на един миг Хазард само я гледа ше, без да разбира:
— Но… не е възможно — възрази той. — Те не биха ме оставили тук сам.
— Те не са искали. Може да си сигурен — каза Лукса. — Само че не можеха да го предотвратят. Понякога не можеш да предотвратиш нещата, които се случват.
— О-о… — промълви Хазард. Големите му зелени очи се напълниха със сълзи. — Както когато майка ми ме остави. И тя не искаше да си отива. Но трябваше. — Той наведе глава и сълзите се плъзнаха по бузите му и покапаха по камъните.
Бутс се приближи и подръпна ризата на Грегор.
— Гре-го, той плаче. — Тя винаги си мислеше, че той може да оправи разни неща, които всъщност не му бяха по силите.
Грегор вдигна Бутс на ръце и я стисна в прегръдките си.
— Знам — беше всичко, което успя да каже.
Лукса коленичи пред Хазард и избърса сълзите му с ръка.
— Същото се случи с моите родители. Те двамата също загинаха — каза Лукса. — Майка ми и баща ти бяха брат и сестра. Знаеше ли това?
Хазард поклати глава.
— Аз нямам сестра.
— И аз нямам брат. Но си мислех, че ако се съгласиш да се върнеш в Регалия с мен, ще бъде все едно че имам — каза Лукса. — Ще дойдеш ли?
— В Регалия? — каза Хазард. Изглеждаше много объркан. — Аз живея тук в джунглата.
— Но с кого ще живееш сега, Хазард? Кой ще се грижи за теб? — каза Лукса.
— Искам баща си! И Фрил! — възкликна Хазард и се разплака. — Те се грижат за мен!
— Знам. Но тях вече ги няма — каза Лукса. Тя обви ръце около момченцето, а то се вкопчи в нея. — О, Хазард, Хазард. Моля те, кажи, че ще дойдеш с мен. В Регалия не е чак толкова лошо.
— Дядо ми… живее в Регалия. Той каза… че мога да отида на гости… по всяко време, когато поискам — изрече задавено Хазард.
— О, да! Викус много ще ти се зарадва — каза Лукса, като галеше тъмните му къдрици. — Всички ще се радват.
— И ти ще ми бъдеш сестра? — попита Хазард. Хвърли поглед към Грегор, който беше прегърнал Бутс. — Както тя е негова сестра?
— Ако се съгласиш да ме приемеш — каза Лукса.
— Добре — каза Хазард. Сълзите му не спряха, но той избърса нос в ръкава си. — Може ли да яздя хвъркача ти?
— Когато пожелаеш. А като се върнем, може би и ти ще си намериш прилеп, с който да сключиш клетвен съюз — каза Лукса. — Искаш ли? — Хазард кимна. — Да вървим у дома тогава.
Останаха още няколко минути, за да пият от езерцето и да промият раните от челюстите на мравките. Нямаше с какво да ги превържат. Всичко беше унищожено. Но поне лилавата слуз, с която мравките бяха залели поляната, изглежда не им вредеше по никакъв начин. Не пареше като киселината от жълтите цветове и се измиваше лесно с вода. Не, изглежда, беше гибелна само за растенията.
Точно когато се канеха да потеглят, се появиха три мишки и оставиха няколко сливи пред Лукса.
— Благодаря ви — каза тя. — Никога няма да забравя добрината ви към мен и Аврора. Знайте, че докато дишам, вие винаги ще имате приятелка в Подземната страна. — Тя свали от главата си златния обръч и го остави на камъка пред тях. — Ако някога имате нужда от помощта ми, покажете короната ми на нашите съгледвачи и ще направя всичко възможно да ви се притека на помощ. — После Лукса положи ръка на главата на всяка от мишките, а те пронизително ѝ изписукаха за довиждане на английски.
Нито Нике, нито Аврора бяха в особено добра форма, но и двете настояха, че могат да се справят с пътуването до вкъщи. Лукса взе Хазард със себе си върху Аврора, а Грегор, Бутс и Темп се качиха гърба на Нике.
Грегор нямаше търпение да се върне. Ами ако лекарството беше там, в лабораторията на Нивийв, но още беше тайна? Тогава майка му, Арес, приятелите му… ако все още бяха живи, всяка секунда беше ценна.