— Бяхме в Лозето на очите и открихме звездната сянка. Цялата поляна беше унищожена от армия секачи. Лекарството е изгубено — каза Лукса. — Какво ще кажете за това, доктор Нивийв?
— Това наистина е трагична вест. Но ние работим денонощно в лабораториите, за да създадем собствено лекарство. Тези шишенца, които виждате пред мен, са плодът на нашите усилия — каза Нивийв и посочи към стъклените шишенца.
Лукса погледна към шишенцата за момент, а после си пое дълбоко дъх и зададе следващия си въпрос.
— А изпробвахте ли ги върху жертвите на чумата?
— Пациентите в болницата реагират обнадеждаващо. Както майката на Горноземеца, така и клетвеният му съюзник показаха подобрение — каза Нивийв.
Грегор почувства как коленете му се подкосяват от облекчение.
— О-о! — Звукът излезе сам от устата му. Бяха живи! Някак бяха успели да издържат!
Нивийв му се усмихна.
— Да, много се надяваме, че лекарството ще подейства.
Около масата се разнесе шепот на одобрение и признателност. Лекарството действаше. Нивийв беше герой.
Гласът на Лукса проряза останалите като нож.
— Очаквам, че ще бъде високо ефективно. Очаквам, че ще излекува чумата.
— Надявам се да оправдаем доверието ви — каза Нивийв, но погледна нервно Лукса.
— О, мисля, че и двете можем да бъдем уверени. Вие със сигурност изглеждате много добре — каза Лукса. — А ако лекарството действа на вас, защо да не подейства и на нас, останалите?
Нивийв се изчерви.
— Не знам какво искате да кажете.
— Искам да кажа, че вие сте създали чумата в лабораторията си. Там е била люлката. Следователно има логика, че лекарството също е там — каза Лукса.
От насядалите около масата се разнесоха възклицания и възражения, но Лукса упорито продължи.
— Отричате ли, доктор Нивийв, че Арес се е заразил във вашата лаборатория, където сте отглеждали чумните бактерии? — попита Лукса.
Сега цветът се отдръпна от лицето на Нивийв и тя пребледня като призрак.
— Аз… аз… не…
— Във вашата лаборатория ли се зарази той или не? — повтори Лукса.
— Беше злополука… Никой не беше виновен… — каза Нивийв. — Той беше дошъл за нещо съвсем друго…
— И подведохте другите да повярват, че лекарството е в Лозето на очите, като през цялото време знаехте, че го държите в ръцете си? — продължи Лукса.
— Не можех… да разкрия това… Проучването беше секретно и… — каза Нивийв.
— Следователно, за да скриете тайната, вие оставихте чумата да се разпространява и убива и изпратихте нищо неподозираща група на смъртоносна и безсмислена мисия. Така ли е? — каза Лукса.
Сега Нивийв се оглеждаше като обезумяла из стаята.
— Наредиха ми да изследвам чумата! Задачата ми беше да открия противоотрова, за да я използваме като оръжие… Изпълнявах заповеди! — проплака Нивийв.
Повечето членове на съвета изглеждаха смаяни. Грегор обаче не можа да не забележи няколко лица, с не по-малко уплашено изражение от това на Нивийв. „Някои от тях са знаели”, помисли си Грегор. „Някои са знаели точно какво става”.
Викус се надигна несигурно от масата и кимна на двама стражи.
— Отведете доктор Нивийв и я затворете. И предупредете трибунала, че ще имаме нужда от услугите им.
Стражите хванаха Нивийв за ръцете. Тя не оказа никаква съпротива.
— Само следвах заповеди — изрече тихо, докато я отвеждаха.
— Свържете се с лабораторията, за да разберете с колко дози от лекарството разполагат. И незабавно отнесете тези в болницата — каза Викус, като посочи шишенцата с оранжевата течност.
— Не — каза Лукса, с лице, твърдо като кремък. — Първата ни работа ще бъде да изпратим помощ на гризачите. Дадох дума на Рипред. И ще я изпълня. Никой в стаята не посмя да възрази.
Глава 26
След тези думи сякаш вълна от изтощение заля Лукса. Тя погледна надолу към Хазард, който изобщо не беше пускал ръката ѝ.
— Сигурно си гладен — каза тя и той кимна. — Поръчайте да изпратят храна!
Групата излезе от залата. От другата страна на коридора имаше малка стая с две канапета. Лукса се отпусна в ъгъла на най-близкото и дръпна Хазард до себе си. Подпря лакът на страничната облегалка на канапето и облегна глава на ръката си. Грегор рухна на дивана срещу нея с Бутс на скута си. Темп седна в краката им.
— Справи се страхотно, Лукса — каза Грегор.
Тя издаде някакъв неопределен гърлен звук. Той разбра, че е разстроена.
На вратата се появиха Викус и Нериса. Викус дойде при Лукса и нежно я погали по бузата.