— Изглежда много болна — каза Грегор.
— И наистина е, но сега ще се излекува — каза Викус. — Идвайте, вие двамата, трябва да излекуваме и вас.
— Още колко има тук? — попита Лукса, като хвърли поглед надолу по коридора.
— Повече от сто — каза Викус. — Досега изгубихме около трийсет. Извора пострада по-тежко. Там са умрели осемдесет.
Лукса не пусна ръката на Грегор, докато не ги насочиха към отделни бани, за да се измият. Преди пръстите ѝ да се отделят от неговите, тя прошепна:
— Благодаря ти, Грегор. За това, че ме предупреди.
Грегор се изкъпа и раните, нанесени от мравките, пак се отвориха. А може би те изобщо не се бяха затваряли — някои бяха доста дълбоки. Легна на едно болнично легло и цял екип от лекари се зае да го обработва. Освен бойните рани, целите му ръце бяха в драскотини от лозите, а пръстите на краката му бяха разядени от киселината. Очевидно имаше нужда от шевове — и то много. Един лекар му даде да пие някаква светлозелена течност и това беше последният му спомен.
Когато отново дойде в съзнание, беше увит в бели превръзки от глава до пети. За десетина секунди си мислеше, че е доста готино да прилича на мумия. После изпита желание да разкъса всички превръзки. Започна да дърпа превръзката на китката си, но един глас го спря:
— Не, Горноземецо, ще отвориш отново раните — каза Марет. Войникът седеше в един стол до леглото, с патерицата до себе си.
— Хей, Марет, как си? — попита Грегор.
— Не мога да се оплача. А ти как се чувстваш?
Грегор се размърда.
— Малко понакълцан. Колко време съм спал?
— Около шестнайсет часа. Събудиха те веднъж да ти дадат лекарството против чума, но така и не се разсъни напълно — каза Марет.
— Лекарството против чума ли? Защо ми е било необходимо? — попита Грегор.
— Дават по една доза на всички като предпазна мярка — каза Марет. — Имаше хиляди и хиляди дози, складирани в пещерите до лабораторията на Нивийв. Просто си стояха там, докато в това време толкова много хора страдаха. — Марет невярващо поклати глава.
— Приятелю, значи бях прав? За счупената колба? — попита Грегор.
— Да. Нивийв го потвърди. Когато Арес бил в лабораторията, за да лекуват ухапванията му, случайно съборил колбата с крилото си. Тя се счупила, заразените бълхи се измъкнали и както Арес, така и Нивийв били ухапани. Тя обясни, че не мо-жела да каже на Арес какво е станало, но имала намерение по някакъв начин да му даде лекарството на следващия ден, когато лекува раните му. Само че той така и не се появил. Тръгнал да търси Лукса и Аврора в Лабиринта. Именно тогава, без да знае, разпространил чумата сред гризачите — каза Марет.
— Къде е Нивийв? — попита Грегор.
— Няма я вече. Беше екзекутирана. Трибуналът издаде присъда, докато ти спеше, и тя беше призната за виновна в държавна измяна. Всичко стана много бързо — каза Марет.
— Искаш да кажеш… че е мъртва? — Грегор предполагаше, че ще я заключат в тъмницата, но не и че ще я убият. Каква полза имаше от това?
— Да. Това беше изключително сериозно престъпление — каза Марет.
— Лукса не отиде ли на процеса? — попита Грегор. Знаеше, че кралицата може да отменя екзекуциите.
— Не, и тя спеше. Но все едно, нямаше да я допуснат да участва в процеса. Разбираш ли, Нивийв е имала заповеди да създаде чумата като оръжие. Не е разкрила пред никого случайното заразяване на Арес, така че вината за това е само нейна. Но други са знаели за съществуването на чумата. — На Марет му беше трудно дори да изрече следващото изречение. — На първо място… Соловет. А тъй като тя е в толкова близко кръвно родство с Лукса, кралицата не можеше да участва в съдебния процес.
— Соловет е дала заповедта за създаването на чумата? — попита Грегор.
— Очевидно оглавява свръхсекретна комисия по разработването на оръжия, която е одобрила изследването — каза Марет.
При мисълта, че Соловет стои зад чумата, на Грегор му прилоша. Не само защото майка му и приятелите му бяха жертви. Такова оръжие беше твърде ужасно, за да бъде използвано срещу когото и да е.
— Ще екзекутират ли Соловет? — попита Грегор.
— Съмнявам се, че ще се стигне дотам. Но тя и останалите от комисията са задържани под стража и ги разпитват — отвърна Марет.