— Слушайте — каза той, — краката ми са добре, но трябва да говоря с някого за майка ми… — Прекъсна го един долноземец, който сложи лекарство в устата му. Хванат неподготвен, той преглътна. Почти веднага го обзе сънливост. — Не… не… вие не разбирате… — настояваше той, докато светът се изплъзваше.
Събуди се незнайно колко по-късно и само за миг си припомни какво се беше случило. Изправи се в леглото, но усети на гърдите си нечия ръка.
Викус, с много изтощен вид, го натисна обратно надолу в чаршафите.
— Стой мирно, Грегор или ще се наложи да те възпрат.
— Какво значи това? — попита Грегор.
— Ще те вържат за леглото — каза Викус. — Трябва да оставиш раните да зараснат. За твое добро е.
— Лукса не е на легло. Горе е, видях я — възрази Грегор.
— Лукса не тича като бясна из целия дворец — и не се е била на земята. Раните ѝ са по-малко и по-плитки — каза Викус. — Моля те, Грегор, няма да е за дълго, стига само да ни съдействаш.
Грегор спря да се съпротивлява, не толкова заради думите на Викус, колкото заради начина, по който изглеждаше той. А именно — ужасно. Имаше големи торбички под очите, които бяха кръвясали, а цялото му лице сякаш беше увиснало. Грегор не искаше да му създава повече неприятности.
— Става дума за майка ми — каза той, като се отпусна отново в леглото. — Лукса каза, че ще я задържите тук с месеци. А не можете.
— Трябва. Тя е много болна, за да пътува, дори на краткото разстояние до дома ви. А щом се прибере там, кой ще се грижи за нея? Това е долноземска чума. Ако не бъде напълно излекувана от нея тук, може да я пренесе горе със себе си. Ами ако започне да се разпространява в Горната земя? Вашите лекари нито ще имат представа какво е това, нито ще знаят как да я лекуват.
— Но аз си мислех, че се подобрява — каза Грегор.
— Да, така е, но чумата още не е прочистена от кръвта ѝ. Трябва да оздравее напълно. А ти трябва да ми помогнеш да я убедя в това, Грегор, защото знаеш колко отчаяно иска да се върне у дома — каза Викус.
— Въпросът е… ние имаме нужда от нея, Викус — каза Грегор и изведнъж се почувства по-скоро на годините на Бутс, отколкото на своите.
— Знам това. И ще си я получите обратно. Но все още не — каза Викус. — Ще ми помогнеш ли?
Грегор кимна. Имаше ли друга възможност? Не можеха да приберат майка му и да поемат риска от чумна епидемия.
— Благодаря ти. Така ще имам една грижа по-малко — каза Викус. Човече, той изглеждаше наистина много зле!
— Какво става със Соловет? — попита Грегор предпазливо.
— Затворена е вкъщи, докато се води разследването. Както можеш да предположиш, нещата между нас не вървят много гладко — каза Викус.
— Защо го е направила? — попита Грегор.
— Да контролираме чумата… това щеше да ни осигури пълно господство над топлокръвните. — каза Викус, търсейки думи, за да обясни. — От военна гледна точка, това е силно желано оръжие. Смъртоносно. Непобедимо за онези, които не разполагат с лекарството. Такова ужасно оръжие… толкова съблазнително… — Той разтри очи и Грегор се изплаши, че ще заплаче, но той се сдържа. — Ние сме много различни хора, двамата със Соловет.
— Да. Донякъде ми е странно, че сте женени — каза Грегор и веднага си помисли, че е казал нещо много ужасно.
Викус обаче само се усмихна.
— Да. За нас двамата също винаги е било донякъде загадка.
Грегор трябваше да прекара следващите два дни на легло. Имаше много посетители, но въпреки всичко това го влудяваше. Непрекъснато си мислеше за джунглата и всичко, което се беше случило там. Мислеше много и за пророчеството и едно нещо все още го объркваше. Когато Нериса се отби да го види, той я попита за това.
— Хей, Нериса, знаеш ли какво не мога да проумея в „Кървавото пророчество?” — каза той. — Защо трябваше да се впуснем в цялото това търсене за лекарството? Нивийв е разполагала с него тук. Дори беше започнала да лекува хора, преди да се върнем.
— В пророчеството не се казва, че чумата ще унищожи топлокръвните, Грегор. Казва се: „Разпали ли се между тях война изгубват топлокръвните Подземната страна” — обясни Нериса.
— Така че… така че какво? — каза Грегор.
— Да кажем, че търсенето на лекарството никога не се беше състояло. Тогава никога нямаше да научим истината за Нивийв. Тя щеше да създаде лекарство, да, но мислиш ли, че щяха да го дадат на гризачите? — каза Нериса.