Даниил Хармс
Грехопадение, или познанието за доброто и злото
дидаскалия
Алеята с красиво подстригани дървета изобразява райска градина. В средата са Дървото на живота и Дървото за Познанието на Доброто и Злото. Вдясно зад тях е църквата.
Figura (сочи с ръка към дървото и казва): Това е Дървото на Познанието за Доброто и Злото. Яжте плодове от другите дървета, но от това дърво не яжте. (Влиза в църквата.)
Адам (сочи с ръка към дървото): Това е Дървото на Познанието за Доброто и Злото. От другите дървета ще ядем плодове, но от това дърво няма да ядем. Ти, Ева, ме чакай тук, отивам да набера малини. (Излиза.)
Ева: Това е Дървото на Познанието за Доброто и Злото. Адам ми забрани да ям плодове от това дърво. Интересно какви ли са на вкус?
Иззад дървото се появява Майстора Леонардо.
Майстор Леонардо: Ева! Ето че дойдох при тебе.
Ева: Кажи ми защо, Майстор Леонардо?
Майстор Леонардо. Ти си толкова красива, белотела и едрогърда. Ще се грижа за теб.
Ева: Дай, Боже, да е така.
Майстор Леонардо: Знаеш ли, Ева, обичам те.
Ева: Че откъде да зная какво е това?
Майстор Леонардо: Да не би да не знаеш?
Ева: А откъде да знам?
Майстор Леонардо: Ти ме учудваш.
Ева: Ох, виж колко смешно е яхнал фазанът фазанката!
Майстор Леонардо: Ами точно за това говорим.
Ева: Как така за това?
Майстор Леонардо: За любовта.
Ева: Ами тогава тя е много смешно нещо. Ти какво? Да не искаш и ти да ме яхнеш?
Майстор Леонардо: Да, искам. Само че не го казвай на Адам.
Ева: Не, няма да му кажа.
Майстор Леонардо: Както виждам, и тебе си те бива.
Ева: Да, оправна жена съм.
Майстор Леонардо: А ти обичаш ли ме?
Ева: Нямам нищо против да те яхна и да ме разкараш из парка.
Майстор Леонардо: Сядай на раменете ми.
Ева яхва Майстор Леонардо и той скача с нея из парка.
Влиза Адам с каскет, пълен с малини, в ръце.
Адам: Ева! Къде си? Искаш ли малини? Ева! Къде ли е отишла? Ще я потърся. (Излиза.)
Появява се Ева, яхнала Майстор Леонардо.
Ева (скача на земята): Ами благодаря. Много хубаво беше.
Майстор Леонардо: А сега опитай тая ябълка.
Ева: Ох, какви ги приказваш? Не бива да ядем плодове от това дърво.
Майстор Леонардо: Слушай, Ева! Отдавна съм научил всички тайни на рая. Ще ти кажа това-онова.
Ева. Ами казвай, слушам те.
Майстор Леонардо: Ще ме послушаш ли?
Ева: Да, и няма да те разочаровам в нищо.
Майстор Леонардо: Нали няма да ме издадеш?
Ева: Не, имай ми вяра.
Майстор Леонардо: Ами ако всичко се разбере?
Ева: Няма да е от мен.
Майстор Леонардо: Е добре. Вярвам ти. Била си в добро училище. Видях Адам, той е много глупав.
Ева: Малко е недодялан.
Майстор Леонардо: Той не знае нищо. Малко е пътувал и нищо не е видял. Заблудили са го. А той заблуждава теб.
Ева: В какъв смисъл?
Майстор Леонардо: Забранява ти да ядеш плодовете на това дърво. А това са най-вкусните плодове. И когато изядеш такъв плод, тутакси ще разбереш кое е добро и кое е лошо. Ще проумееш много неща и ще станеш по-умна от самия Бог.
Ева: Че това възможно ли е?
Майстор Леонардо: Нали ти казвам, че е възможно.
Ева: Ох, и аз не знам какво да правя.
Майстор Леонардо: Изяж тази ябълка! Яж, яж!
Появява се Адам с каскета в ръка.
Адам: А, Ева, ето те и теб! А този кой е?
Майстор Леонардо се скрива в храстите.
Адам: Кой беше този?
Ева: Моят приятел, Майстор Леонардо.
Адам: И какво искаше?
Ева: Качи ме на рамената си и запрепуска с мен из градината. Страшно много се смях.
Адам: И нищо друго ли не сте правили?
Ева: Не.
Адам: А това в ръцете ти какво е?
Ева: Ябълка.
Адам: От кое дърво?
Ева: Ей от онова.
Адам: Не, лъжеш, от това е.
Ева: Не е от това.
Адам: Май че ме лъжеш?
Ева: Честна дума, не лъжа.
Адам: Е, добре, вярвам ти.
Змията (свита на Дървото за Познанието на Доброто и Злото: Лъже. Не й вярвай. Тази ябълка е от това дърво!