— Задръж тази мисъл по-дълго!
— Кой изобщо ще разбере?
— Кой ли, наистина? Освен това ти гарантирам, че следващия път ще свършиш още по-бурно.
— Гарантираш ли ми?
— О, да!
— Ти си преспал с половината Париж?
— Защо само половината? — отвърна през смях Паша.
— Значи трябва да се възползвам от талантите ти.
— Ще ти хареса…
— Колко си убеден! — В очите й проблесна игриво пламъче.
Той се засмя и плъзна пръста си по влажната й цепка.
— Мисля, че няма да има никакъв проблем тази нощ да преживееш дузина оргазми.
Тя се изправи и го изгледа с детинско учудване.
— Цяла дузина?
— Да почваме ли? — Усмихна се, огрян от лунната светлина. Провокираща, игрива усмивка. — Или, докато си още в Париж, да намерим някакво друго занимание?
Не му отвърна. Не можеше да отвърне на толкова безцеремонен въпрос.
— Трябва ли да ти отговарям?
Излегна се. Истинско изкушение в бяла копринена риза и разкопчани панталони! Вдигна ръце над главата си. Нима това силно и здраво тяло беше изцяло на нейно разположение? Желаеше го повече от всичко.
— Искам да се съблечеш — изрече тя пламенно, давайки воля на трескавия си копнеж. Вече беше наясно, че колкото и да се опитва, няма да намери разумно обяснение на чувствата си. — Открих, че съм страшно податлива на сексапила ти.
Думите й го накараха да се усмихне, но прикри реакцията си много деликатно. Колко мило! Сякаш изразяваше възхищението си от някаква шапчица или кана за чай.
— Значи знаеш как се чувствам и аз. — Върна й той комплимента. — Дай да ти помогна. — Отстрани пръстите й от копринения шал. — Гледай как става… за да знаеш за следващия път.
Думите му предизвикаха нов прилив на вълнение и възбуда, макар да знаеше, че пред тях няма никакво бъдеще. Но в този момент здравият разум отстъпваше пред първичността на незадоволената страст.
Съблече я бързо и обиграно. След това тя го съблече, но без никакъв финес. Той дори мислено се удиви как е възможно любовниците й да са били толкова неопитни или себични, че да я оставят толкова неуверена в себе си.
И тъй като бе изпълнена с морални задръжки, Паша реши първия път да я люби по най-традиционен начин, за да не я изплаши и за да бъде оргазмът й възможно най-върховен.
Разтвори нежно краката й, докато тя лежеше, обляна от лунна и звездна светлина, и се разположи отгоре й. Започна да я целува, само да я целува, много продължително, по ненаситните устни, по нежната ямичка зад ухото, по топлия пулсиращ врат, по пухкавите вежди и мигли, по голите рамене и по-надолу, там, където гърдите свършваха в изящната извивка на ръката. Когато дишането й се превърна от сподавени въздишки в трескави стенания, я целуна и по болезнено щръкналите зърна.
Беатрикс извика. Неизразимо удоволствие обля всичките й сетива и се стече надолу към огнения център на тялото й. Тя се притисна до него, молейки за още.
— Почакай — измърмори той и отново сключи устни около зърното.
Бедрата й се надигнаха, сякаш за да го примами с росната жега между краката си, с чувствения ритъм на таза и с натиска на венериния си хълм.
— Гореща, малка, сладка катеричка!
Сладострастните му слова преляха чашата на неутолимия й копнеж и вторият оргазъм я помете като вълна.
Само след секунди, кулминирала, но не и задоволена, все още стенеща и мокра от желание, тя прошепна:
— Скоро ще те намразя!
— Няма да го допусна. Защото ще ти дам това, което искаш.
Беатрикс вплете пръсти в дългата му вълниста коса, сграбчи го и приближи лицето му към своето.
— Не си играйте повече с мен, мосю Дюра! — Гласът й отекна в ушите му странно заплашително.
Той се усмихна, доволен, че колебанията й са се разсеяли напълно и е останала само горещата първична страст.
— На вашите услуги, лейди Гросвенър.
Болезненият копнеж я разкъсваше.
— Паша, моля те!
Той й се подчини и навлезе в нея, отначало много бавно. Огромният му размер я разпъваше постепенно. Тя се задъхваше и стенеше, почти в безсъзнание от удоволствие. След като се потопи изцяло, застина, усещайки върху рамото си тихите й блажени стонове. После се раздвижи. Внимаваше за темпото — отначало нито твърде надълбоко, нито твърде забързано. Изчакваше тялото й да го приеме. След миг тя се вкопчи в него, сключи ръце около врата му и жадно пожела още. Тогава й даде онова, което искаше. Не след дълго Беатрикс полетя, зашеметена и безсрамна в спазъма на екстаза, превзел съзнанието, тялото и непорочния й дух.
Възбудата й нарастваше. Вече се съпротивляваше на отдръпването му, твърдо решена да задържи неземното удоволствие. Хареса му желанието й да го подчини — покорните жени никога не изискваха. Въпреки че беше разбрал колко страстна може да бъде още от мигновената й реакция при вратата на Ришельо.