Выбрать главу

— Не се изчервявай. Харесвам смели жени.

— Щом е така, аз се осмелявам да заявя, че харесвам страхотния ти сексуален опит.

— Както го предпочитате, лейди Гросвенър. — Широко усмихнат, той я положи върху бароковото легло с балдахин. — Тук сме съвсем сами.

Даряваше я с волност и блажена свобода, каквито не беше изпитвала от много време — откакто бяха починали любящите й родители и откакто живееше под непрекъснатите нападки на презрените си родственици. Чувстваше, че това е прекрасен подарък, компенсация за нещастието, вгорчило живота й през последните години.

— Ела по-близо! Искам да те докосна. — Гласът й беше кадифен. — Нали знаеш, че си много красив.

Той погледна часовника над камината, очарован от сексуалния й апетит, и се зачуди колко ли дълго щеше да продължи този чувствен рай.

— Друга среща ли имаш?

— Да ти приличам на глупак?

— Е, тогава да започваме — измърка тя.

Нямаше никакво намерение да се бави. Беатрикс беше великолепна и съблазнителна като прелестната Венера от митологията!

След като продължително изследваха чара на докосването, той с финес, а тя с неопитност, изведнъж забеляза огледалото отгоре, почти скрито от диплите на брокатения балдахин.

— Често ли водиш жени тук? — Беше вперила поглед в проблясващото ъгълче.

— Не. — Наистина рядко водеше жени у дома.

Беатрикс обаче изобщо не му повярва.

— Защо ти е тогава огледало?

— Чаках теб — отвърна й той закачливо и се изтърколи от нея.

— Колко мило от ваша страна, мосю Дюра! — Тя го възседна. — Покажи ми отражението.

— Ей сега, чакай да си поема дъх.

— Сигурно защото не съм го правила от две години — прошепна Трикси и прокара върха на езика си по брадичката му. — Съжалявам.

— Не се оплаквам, скъпа — на лицето му заигра усмивка. — Просто наистина трябва да си поема дъх. Брой до шейсет, миличко, след това ще махнем завесата от огледалото и ще ми кажеш как ти се струва.

Огледалото наистина й достави удоволствие, като дете, сдобило се с нова играчка. След като зададе безброй въпроси, тя първо разгледа пищната рамка, а после се очарова от движенията на своето и на неговото тяло и от разнообразните пози. Простодушното й въодушевление отново го омагьоса.

Накрая и двамата се разсмяха, тя се наведе към него и взе лицето му в дланите си.

— С теб е толкова весело! — Гризна леко устните му.

Паша засия, очарован от непресторената й радост.

— Давам всичко от себе си.

— Ти си най-добрият, Паша, скъпи. Това десетият път ли беше? Или дванадесетият?

Не ги беше броил. Никога не броеше и не се стремеше към рекорди. Протегна ръце над главата си. Беше се излегнал под нея в цялата си дължина.

— Ти брой, а аз ще се опитвам да поддържам темпото.

— Приемаш ли заповеди — измърка тя със звънък смях, след което прокара език по зъбите му. Когато го изгледа с широко отворени очи, той не можа да не се усмихне на радостното й, изпълнено с очакване изражение.

— В разумни граници.

— Което означава?

— Че ще ти кажа, ако отидеш твърде далеч.

И тя го направи.

После той я шокира за миг, повдигайки я с цялото си тяло и стенейки:

— Не хапи!

— Извинявай, извинявай! Заболя ли те?

— Все ще оживея. — Уж сърдитият му отговор бе придружен с леко намръщване.

— Много се радвам. — Тя се усмихна сладко. — Ако искаш и ти можеш да ми даваш заповеди. — В думите й вибрираше съблазън.

Той вдигна поглед.

— И ти ще се подчиниш?

— Разбира се!

Беше игра. Чиста и проста. Гореща и трескава. Омайна. В нея нямаше място за нищо друго, освен за чувствена страст.

Незабравима дори за мъж на крайностите като Паша.

Глава 2

— Искам англичанката да бъде намерена — заяви високият мъж с кисела физиономия и пронизващи очи, като удари с юмрук по масата. После огледа сътрапезниците си и добави с приглушено ръмжене: — Не можем да си позволим да я оставим да се добере до Клое.

— Имаме съгледвачи в кантората на адвоката и при съдията — побърза да отговори по-ниският мъж, очевидно роднина на първия, защото си приличаха. — Освен това на конната станция в Кале и по северните маршрути. Околностите също са под наблюдение. — Вдигна поглед от забулените яйца. — А човекът на Ланжелие ми каза, че нямала приятели в града, така че…

— Така че май си се отървал от мадам Гросвенър — намеси се едно по-младо копие на първите двама. — Седни и се успокой, Жером. Тя явно е изчезнала от града. Залагам хиляда франка.

— Виктор, ти изобщо имаш ли хиляда франка?