— Полицията съща я търси.
— Така разбрах и аз. Обаче нямам голяма вяра в Тулар. Ще държим нашите хора нащрек до края на седмицата.
— Докато не мине делото?
— Да.
Глава 3
Слънцето вече беше високо на небето, когато Паша се претърколи и откри, че е сам.
Сънливостта му моментално изчезна и той огледа стаята. Отново ли беше успяла да се измъкне?
Ругаейки под нос безсънието от последните нощи, което накрая го беше надвило, Паша преметна дългите си крака през ръба на леглото и стана. Нямаше намерение да оставя Трикси Гросвенър да си отиде от живота му — поне не още. Като прехвърли мислено най-вероятния й маршрут до Кале, той прекоси тичешком стаята и блъсна вратата към тоалетното помещение.
— Щях да те събудя, преди да тръгна.
Застинал на прага, премигна от слънчевата светлина, струяща през прозорците.
— Щеше ли?
— Разбира се. Времето, което прекарахме заедно, беше наистина прекрасно.
Изведнъж се стъписа. Отговорът й бе мил и любезен — като на случаен сътрапезник.
— Не се шокирай толкова. Да разбирам ли, че рядко ти благодарят.
Както стоеше гол на вратата, на устните му бавно разцъфна усмивка.
— Е, не точно по този начин. Ти си изключително мила.
— А ти си забележителен мъж. Много чувствен. Винаги ще си спомням с благодарност и топлота за тази нощ.
— Аз също, chouchou[4]. — Протегна се с небрежна грация и всеки един от изящните му мускули се очерта за миг. — Но не е нужно да си тръгваш толкова скоро, нали?
— Трябва! — Тя взе ръкавиците си, откривайки, че не й е лесно да се съсредоточи.
— Предпочитам да останеш.
Трикси се напрегна.
— Недей, Паша! — След като бе изпитала магнетизма му, вече нервно се чудеше колко добре го познава всъщност. — Не постъпвай така с мен, дори не си го и помисляй. Просто се дръпни от вратата.
— Спокойно, скъпа. Нямам намерение да те задържам против волята ти. — Отиде до близкия гардероб, отвори огледалната врата, извади халат на зелени фигури и го наметна.
— Знаеш, че не искам да оставам. — Трикси затвори припряно закопчалките на куфара. — Твърде дълго отсъствах. Искам да се прибера колкото се може по-бързо.
Защо не ми покажеш Кент?
Тя се извърна към него.
— Просто така?
Той вдигна рамене.
— Защо не? Англия е очарователна през пролетта. А и не успях да ти се наситя.
Нито аз на теб, помисли тя с копнеж. Неподвижен в шарения японски халат, като езически принц, попаднал незнайно как в пищната стая за преобличане на Ришельо, със зашеметяваща мъжественост под деликатната материя, с блестяща на утринното слънце дълга черна коса, екзотична мургава кожа, наследство от далечни предци и чувствени магнетични очи, той разпалваше във вените й огън. Но не можеше да склони толкова лесно, след като се бе посветила на своето дете и на опазването му от злините на всесилни омразни роднини. Никога не бе разполагала с неговата свобода.
— Съжалявам, но начинът ми на живот не ми позволява да те заведа у дома.
— Ако предпочиташ, можем да останем в Лондон.
Тя се втренчи в него с раздразнение, ако се съдеше по извивката на веждата й.
— Винаги ли получаваш онова, което искаш?
— Почти.
Самочувствието на огромното богатство, красотата и чара, помисли си Трикси.
— Не ти ли минава през ум, че ме обиждаш.
— Извинявай. Може би трябваше да излъжа. — Изрече го небрежно и невъзмутимо. — Но ми се стори, че миналата нощ ти беше приятно.
— Без съмнение. — Думата «приятно» бе твърде бледа, за да изрази онова, което беше изживяла! — Това обаче не е достатъчна причина.
— Не мисля така.
— За човек като теб, може би.
Нямаше намерение да спори с нея, затова отбеляза помирително:
— Можеш да ми покажеш природните красоти около Бърли Хаус.
— А ти, предполагам, ще ми покажеш на какво си способен. — Гласът й бе ироничен.
Паша се засмя.
— Ако поискаш.
— Ама че наглост!
— Какво ще стане, ако поканиш на гости свой познат?
— Съседите ми са опасни хора. Гросвенър. Мразят ме. Освен това има приказлива прислуга, селяни — клюкари и дете.
— Никакъв проблем. На обществени места ще бъда най-въздържаният и благоразумен човек на света. — Гласът му изведнъж премина в шепот. — Много искам да те докосна още веднъж.
Трикси поклати глава. Напълно осъзнаваше отговорностите, които я очакваха.
— Не може, Паша.
— Колко пъти свърши миналата нощ? — попита с глас като кадифе.