— Ще ме сметнеш ли за възмутително алчна и хищна, ако реша да приема предложението ти? — попита накрая, тъй като не можа да прогони от съзнанието си образа на великолепната нова рокля. — Мога да ти върна парите след година, година и нещо, когато се пооправя финансово.
— Ти си най-малко алчният човек, когото познавам — отвърна съвсем искрено Паша. Според досегашния му опит, най-предпочитаните от жените подаръци бяха бижутата. — И ако желаеш, наистина можеш да ми върнеш парите, когато доходите ти се стабилизират. — Доловил противоречивите й чувства и доволен от решението й, той в същия момент тактично смени темата.
Разпита я за отиването й до Париж миналия месец и изслуша с интерес разказа й за бурния Ламанш и за спътниците й, с които беше пристигнала от Кале. Накрая Паша предложи този път да заобиколят Амиен. Спомена, че е наредил яхтата му да бъде докарана от Хавър, при което тя го засипа с оживени въпроси. Сподели, че като малка излизала в открито море с баща си.
— Просто на по няколко мили от Дувър. Не на толкова грандиозни пътешествия като твоите.
Докато си разказваха морски истории, каретата спря пред един малък магазин.
— Не знам дали ще мога… — измърмори Трикси, зървайки лъскавата витрина. После погледна отново към Паша. — Всъщност те надали са отворили толкова рано.
Паша обаче знаеше, че са отворили, тъй като бе изпратил бележка на Мадам Орман още докато опаковаха багажа му.
— Мисля, че все ще има някой, който да ни помогне. Почти девет и половина е. И не е нужно да се притесняваш. Просто избираме рокля и тръгваме.
— Магазинът ми се струва много елегантен — отбеляза нервно Трикси.
— Мадам Орман имала изискан вкус, така съм чувал. — Доста семпло, изказване от страна на най-редовния и предпочитан клиент на модистката.
— Нужна ми е подкрепа — измърмори Трикси, уплашена от възможността да се държат с нея надменно или да я критикуват.
— Тя е шивачка, а не кралска особа. Отпусни се, скъпа!
Трикси си пое дълбоко въздух и оправи една гънка на полата си.
— Тази рокля наистина е старомодна!
— Не е чак толкова ужасна, скъпа! Мадам Орман ще оцени качеството й. Лионска коприна?
Тя повдигна вежди, учудена от подобна компетентност у един мъж.
— Откъде знаеш?
— Имам две сестри. Човек се учи. Сега ми подай ръка, за да видим какво ще изберем. — Не се бой! Аз съм до теб.
— Не ми трябва защитата ти.
— Прости ми. Изобщо не исках да прозвучи оскърбително. Желаеш ли да те представя като семейна гостенка от Англия?
Трикси се усмихна.
— Така май ще е по-добре.
— Вече се запозна с баща ми — продължи Паша, — така че твърдението донякъде отговаря на истината. — Протегна ръка и след още миг колебание Трикси я пое. — Всичко ще е наред. — Доволен, че най-накрая я е убедил, той се наведе към нея и я целуна леко. — Хайде да изберем нещо хубаво.
Мадам Орман ги посрещна учтиво и тактично. Никой не би предположил, че тя и Паша бяха на малки имена.
— Добре дошли, мосю! Мадам… — замълча дипломатично с въпросителен поглед.
— Мадам Дюра — довърши Паша с лек поклон. — Съпругата ми има нужда от нова рокля. Ще пътуваме извън Париж.
— Разбира се. Сигурна съм, че ще се намери нещо — отвърна мадам Орман, удивена от демодирания тоалет на младата жена. Не беше в стила на Паша. Пък и мадам Дюра! Твърде любопитно за мъж, известен с това, че цени независимостта си. Макар че младата красавица порозовя, когато я представи като своя съпруга. Ама че сладка клюка, при положение че всички в Париж твърдяха, че Паша Дюра няма и една романтична клетка в тялото си. Устните на модистката се извиха в заучена усмивка.
— Би ли желала мадам Дюра чай?
Паша погледна Трикси и след лекото й кимване, отговори:
— Да, ако обичате.
Високата и достолепна жена, която, освен хайлайф дамите, обличаше и куртизанките, прикри умело изненадата си при тази проява на уважение от страна на мъж, който общо взето си отнасяше към жените с високомерно пренебрежение. Не че не беше щедър — само при нея беше похарчил цяло състояние. Но никога не бе поемал ролята на покровител. Явно младата дама е наистина изключителна в леглото. Модистката направи елегантен жест с ръка.
— Надявам се, че някоя от частните ни стаи ще хареса на съпругата ви.
— Да, благодаря. — Паша подаде ръка на Трикси и прошепна: — Справяш се чудесно.
Дочула думите му, мадам Орман огледа повторно разкошната блондинка. Наистина ли беше толкова невинна? И ако беше така, къде я бе намерил Паша в този развратен свят?