Выбрать главу

Притвори го тихо след себе си и изпотена и задъхана, се озова в някакъв заден двор. Припряно пробва първата врата. След това втората. Безуспешно. Трескаво задърпа третата. Тя поддаде. С въздишка на облекчение, Трикси се промъкна в сумрачния коридор. Остави куфара на пода и се свлече до стената. Ослуша се за възможна опасност. Чуваха се само приглушени звуци, долитащи очевидно откъм горните етажи. Обгърна я благословена тишина. След известно време дишането й се успокои, очите й привикнаха с тъмнината и разбра, че се е озовала във входа за прислугата, защото по стените висяха спретнато подредени работни облекла, а по пода имаше тежки обуща.

Поседя така в импровизираното убежище, но остана нащрек за натрапници. Никой обаче не я обезпокои. След доста време — надяваше се достатъчно Паша да се е отказал от преследването си позволи да надникне навън.

Задният двор все още беше безлюден. Обнадеждена, Трикси тръгна по изронения паваж към дворната врата. Тъй като не видя жив човек, облекчено намести куфара в ръката си, за да излезе отново на алеята.

— Чудех се дали не си заспала вътре — провлече един познат глас.

Извърна се рязко надясно и се втренчи в посоката, откъдето се чу апатичният говор.

Паша излезе от плътните сенки. Огромният му силует изглеждаше още по-внушителен в полумрака, черната му коса — още по-черна, а очите — като нощта. Само белият му копринен шал светло проблясваше.

— Как ме откри? — избухна Трикси.

— По парфюма. — Усмивката му грейна. — Бих го познал навсякъде.

Трикси тихо изруга.

— Предният вход беше заключен, затова можех само да стоя и да чакам. Не трябваше да бягаш — добави Паша тихо.

— Жените никога не бягат от теб, предполагам.

Паша повдигна рамене с безразличие.

— Аз обаче не съм като всички останали — отсече Трикси, отчаяна до дъното на душата си. Цялото й същество негодуваше срещу невъзмутимото му самочувствие. — Губиш си времето.

— Нека аз да преценя.

— А какво стана с ридаещата дама? Толкова бързо ли се отърва от нея?

— Никога не мога да направя такова нещо. — Приближи се. — Дай ми куфара.

Трикси побърза да се отдръпне и скри куфара зад себе си.

Паша вдигна ръце в знак на помирение и с мек снизходителен тон, сякаш разговаряше с упорито хлапе, изрече:

— Поне ме изслушай.

— Не е нужно да ми обясняваш за нещастните си любовници!

— Жената от магазина на мадам Орман е влюбена в един от моите приятели, а не в мен. Казва се Мари Сансер и току-що е научила, че турците са пленили любимия й. Затова е съвсем понятно да е разстроена. Гюстав е в гръцки затвор. Трябват ли ти още подробности?

— Паша, наистина не желая никакви обяснения. Просто не са ми нужни. Та аз изобщо не те познавам. — Дори тази Мари да не му беше любовница, със сигурност имаше десетки други, които са му били. Защо й трябваше да се нарежда в списъка на отхвърлените?

Веждите му се повдигнаха и гласът му придоби язвителен оттенък.

— А други мъже познаваш ли по-отблизо?

— Не се заяждай. Знаеш какво имам предвид. Не виждам смисъл да продължаваме този разговор. Искам да напусна Париж сама, а не с теб. В момента единствената ми цел е да се прибера при сина си.

— Първо ме изслушай.

— Имам ли избор, при положение че си ми препречил пътя.

— Естествено, че имаш избор — отвърна й той мило, но не помръдна. — Искам да разбереш, че отношенията ми с Мари са чисто приятелски.

Да не би да четеше мислите й?

— И че никога не бих изоставил една нещастна и ридаеща жена. Затова я изпратих в кантората на адвоката ми. Чарлз ще се погрижи Гюстав да бъде освободен. С достатъчно пари всеки може да излезе от турски затвор. А моите средства сега са на нейно разположение. Ако желаеш, мога да ти обясня и връзката между Мари и Гюстав. В рода на Гюстав има съдии и прелати, които не одобряват начина на живот нито на Мари, нито на Гюстав. С тях сме приятели от години.

— Всичко това звучи много трогателно, разбирам желанието ти да помогнеш — прекъсна го Трикси, — но на мен тази жена ми заприлича на нещо повече от приятелка. Не ти вярвам. — В същото време се чудеше дали изобщо е с всичкия си, като продължава този разговор. Какво значение всъщност имаше дали Мари му е приятелка, или любовница.