— Отиди тогава при адвоката ми — предложи Паша, — и говори с Мари. — Беше твърдо решен да си върне Трикси, иначе щеше да ограничи безпрецедентните си опити да я омилостиви.
— Но инсценировката при мадам Орман си остава — напомни му Трикси, потръпвайки от унизителния спомен и от мисълта, че всички са знаели каква е всъщност тя.
— Опитах се да ти спестя неудобството. И признай си, че докато не се появи Мари, на тебе ти беше приятно.
Беше прав, но все още нямаше настроение да се съгласява с него.
— Това те оправдава, така ли?
— Беше толкова нервна, докато отивахме при проклетата модистка, че реших да те отпусна. — Вдигна рамене. — Съжалявам. Не трябваше да го правя. — Усмихна се. — Имаш позволението ми да ме налагаш по целия път до морето, ако това ще уталожи гнева ти.
Покорството на Паша за миг я направи по-благосклонна! Но все още беше сърдита и се разкъсваше от съмнения.
— И просто трябва да забравя това, което стана?
— Моля те. Сгреших… И съжалявам… — Не можеше да я остави да си тръгне и не можеше да си обясни защо.
Трябваше да го отреже веднъж и завинаги, въпреки оправданията и разкаянието му. Всеки с капка разум в главата би го сторил.
Настъпи тишина.
По алеята с весел глъч се спуснаха две деца. Паша се наведе и отново посегна към куфара й.
— И двамата не разбираме защо го правим. Не съм ходил в Англия от години.
— А преди аз дори не разговарях с непознати мъже — призна тя, озадачена от необяснимостта на постъпките си.
— Значи съм късметлия. — Окуражен от признанието, той пое куфара от ръката й и я придърпа към себе си, за да направят път на децата.
Почувствала силното му тяло до своето, тя вдигна очи към него и устните й се извиха в закачлива усмивка.
— Може би и аз съм късметлийка.
— Значи сме приятели? — Гласът му бе кадифен.
— Малко повече, бих казала.
— Значително повече, скъпа моя Трикси! — Наведе се и я целуна леко по бузата. — Хайде да ти покажа Ламанша от палубата на «Перегрин».
Тя въздъхна тихо.
— Принуждаваш ме да се съглася?
— Точно такъв е планът ми. Ти казваш какво искаш и аз го правя.
— Нищо чудно, че имаш толкова любовници.
— Не е затова — измърмори той сконфузено. — С теб обаче се държа най-добре, така че не е нужно отново да се заяждаш.
Тя си пое въздух.
— Не трябва да го правя.
— Мисли за това просто като за ваканция — предложи й Паша закачливо.
— В скучния ми и еднообразен живот?
— В живота и на двама ни — поправи я той. За него връзката им бе точно толкова необяснима, колкото и за нея самата. Паша лесно се отегчаваше и никоя жена не се задържаше много-много при него, но сега е нетърпение очакваше дългото посещение в Кент.
Крис наистина ще хареса играчките, помисли си Трикси. А щастието на детето й бе едно от най-важните неща за нея. И ако трябваше да е откровена пред себе си, като се оставеха настрана моралните и етически задръжки, никак не й се искаше да се лиши от възхитителната компания на Паша. След годините мрачен живот той й бе дарил неподправена радост и затова изкушението надделя.
— Кажи «да»!
Тя се поколеба, разкъсвана от хиляди съмнения.
— «Перегрин» е много бърз. Ще си бъдеш вкъщи след три дни. — В погледа му проблесна лукавство. — И компанията ще е по-приятна от тази на пътническите кораби.
Трикси се засмя.
— Страхотен довод, мосю Дюра. Вече виждам известна полза от предложението ви.
— Благодаря! — Намекът й го окуражи. — Може ли да ви дойда на гости, лейди Гросвенър? — заумилква се като хлапак, самата почтителност и вежливост.
— Ако бях сама, щеше лесно да ме убедиш, но трябва да се съобразявам с…
Топлите му устни прекъснаха възраженията й. Целувката му бе изпълнена с обещания, гореща, омайна, обещание за розово бъдеще. И сладка. Толкова сладка.
Но точно преди да влязат в каретата, Трикси твърдо и непреклонно отсече:
— При положение че се съгласих да дойдеш с мен, искам първо да се видя с адвоката ти.
Паша се стъписа, но само за миг.
— Никакъв проблем!
— Разбери ме, не мога да си позволя за пореден път да ме правят на глупачка. — Пое ръката му и се качи на стъпалото. — Или на наивница.
— Съвсем правилно.
— Освен това — заяви след миг, докато той се настаняваше до нея, — разговорът за всички онези рокли все още стои на дневен ред.
— Когато кажеш — изрече лукаво Паша. Роклите вече лежаха в каретата.
— След адвоката.
— Става. — Остана доволен, че най-после отстъпи.
Шарл Дудо беше млад и красив. И много умен. Нормандската му кръв си личеше от русата коса и стройната фигура — наследство от древните викинги. Но физическите му качества избледняваха минути след като наблюдателят се запознаеше с дипломатическия му и юридически опит. Трикси веднага разбра, че Паша и адвокатът му са приятели и партньори.