След разговора с Шарл, Мари дойде на себе си и се извини на Трикси.
— Паша ми разказа за ужасното нещастие, което ви е сполетяло. Моля ви, не е нужно да се извинявате — успокои я съчувствено тя.
— Той щеше да ме удуши, че съм ви прокудила — издаде й Мари, хвърляйки продължителен кос поглед към Паша.
Шарл изглеждаше развеселен.
Въпреки тъмната си дяволска осанка Паша притежаваше рядката дарба да изглежда като същински ангел.
— Не беше точно така — възрази любезно той. — Шарл, предполагам вече си дал на Мари уверенията си, че Гюстав ще бъде освободен. — Очевидно не възнамеряваше да разисква с други чувствата си към лейди Гросвенър.
— Доколкото е възможно, като се има предвид информацията, с която разполагаме. Както вече споменах, макар да имаме дипломатически отношения с Турция, не съществуват никакви безусловни гаранции, макар че, щом Жулемино е на наша страна, нещата би трябвало да протекат безпроблемно. Следобед ще изпратя бележка на посланика. — Подаде на Паша някаква карта. — Още не знаем точното местонахождение на Гюстав. Последното, което разбрахме, е, че е в Патрас, Знаеш на колко чиновници трябва да се дадат рушвети. Това ще отнеме известно време, но не повече от две седмици. После, в зависимост дали обвинението е измяна, или шпионаж, ще договорим цената на освобождаването. Размените са нещо обичайно. — Усмихна се окуражаващо на Мари. — Гюстав вероятно до един месец ще си е в Париж.
— Знаем ли при какви обстоятелства са го заловили? — запита Паша, докато изучаваше картата.
Младият адвокат вдигна рамене.
— Мари е получила информацията от нейни приятели в Рим и не е ясно доколко е достоверна. Когато турците са им устроили засада, е бил с бригадата на Дели Георги.
— Кога е било това?
— Преди две или три седмици.
Паша се намръщи. Беше ходил в Гърция два пъти от началото на Войната за независимост през 1821 година и знаеше, че в турски затвор се умира за много по-малко от две седмици.
— Можеш ли да го направиш веднага? — Въпросът по-скоро беше заповед.
— Всичко, което ми трябва, са пари — отвърна непринудено Шарл и се облегна на стола си.
— Нямаме време — отбеляза сухо Паша и остави картата.
— Съобщението трябва до десет дни да пристигне в Константинопол.
— Използвай някой от нашите кораби.
— Вече е сторено.
— Тогава може да не съм в града, но ще оставя координати, ако се наложи да се свържете с мен.
— Мисля, че ще успея да се справя и без теб.
— Как да ти се отблагодаря, Паша — изрече Мари с неподправена искреност. — Не знаех към кого да се обърна. Семейството на Гюстав не се интересува от него, а и при моето състояние…
— Ще ми благодариш, когато Гюстав се върне — прекъсна я тактично Паша. — Тогава ще отидем за някой уикенд в Аржантьой и ще мързелуваме.
— Като миналото лято. — Споменът я накара да се усмихне.
— Този път наистина ще те научим на ветроходство.
— Не вярвам.
Паша се засмя.
— Ще стоим там, докато се научиш. — Стана и се пресегна през бюрото, за да подаде ръка за довиждане на Шарл. — Ще изпратиш ли Мари до тях? — След като Шарл кимна, Паша се обърна и подаде ръка на Трикси. — Чака ни доста път. — Обяснението бе за Шарл и Мари. — Затова ви казваме довиждане. Лейди Гросвенър няма търпение да се прибере у дома.
След обичайните любезности и сбогувания напуснаха кантората на адвоката, а не след дълго и Париж.
Глава 4
Когато стигнаха до първата станция за смяна на конете извън града, Паша каза:
— Ако искаш да стигнем до Кент за три дни, не трябва да спираме никъде.
— Имаш ли нещо против?
— Не.
— Аз също! — Сега, когато вече бе на път за вкъщи, Трикси просто имаше чувството, че лети към Бърли Хаус.
Препускаха с възможно най-голяма скорост, а кочияшът и конярите в идеален синхрон разпрягаха и впрягаха новите коне за рекордно време. Паша пиеше, а Трикси се удивяваше на способността му да поглъща толкова вино.
— Имаш ли нещо против? — запита я той, доловил напрегнатия й поглед, докато отваряше третата бутилка.
— Не, ами… Аз… Не, не, разбира се.
— Няма какво друго да правя. Не се стряскай. Не създавам никакви проблеми до осмата бутилка.
Трикси внезапно пребледня.
— Това май наистина те притеснява? — Паша въртеше бутилката в ръце.